Бета

Обекти

TЪРСИ

На незнайния войн. Военен паметник. Архитектурно-скулптурен ансамбъл

Детайли за Паметника

Паметникът на Незнайния войн в София чества българската бойна слава през вековете и е символ на българското национално достойнство. С него се отдава почит на всички знайни и незнайни, погребани и непогребани български войни, на всички български военни, загинали във войните, водени от българската държава, на загиналите в защита на Родината. В първоначалния си вид паметникът е завършен през 1941 г., но пострадал от англо-американските бомбардировки, след 1944 г. е демонтиран. Идеята за възстановяването му през 70-те години на ХХ в. е израз на патриотизъм и еманципация. Мемориалът е открит на 22 септември 1981 г. от председателя на Държавния съвет Тодор Живков като част от програмата по тържественото отбелязване на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Вечният огън е запален с пламък от Вечния огън на Шипка. Проектът е изготвен за изключително кратки срокове от колектив, начело с архитект Никола Николов, скулптора проф. Любен Димитров и инженер-конструктора Атанас Каракостов. Новият архитектурно-скулптурен ансамбъл запазва някои от чертите на първоначалния паметник. Той се състои от основно тяло във формата на легнал паралелепипед, Вечен огън пред него, излизащ от пластично оформена дюза, гранитна маса-жертвеник пред нея, постатвка за венци, подземна гробница със саркофаг към която се слиза по стълбище, подход към паметника, скулпутурна фигура на лъв от стария паметник, пилони за знамена (7 бр.) Дюзата е оформена като пръстен, кантиран с флорален мотив (маслинова клонка) и четири войнишки ножа под него (бронз). На лицевата стена на паметника са монтирани пластични лаврови венци (бронз) и буквите на три стиха от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище на Сливница“: "Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!" Ако преддеветосептемврийският паметник е бил с насока към етнографската представа за целокупното отечество, дадените жертви и бъдещото обединение, съвременният отправя дискретен поглед към миналото на българската бойна слава и освобождението на България. В гробницата са положени пет каменни урни, съхраняващи тленни останки, изкопани при Плиска, Преслав, Царевец, вр. Шипка, вр. Бузлуджа, Сливница, вр. Околчица, Военното гробище в София, при р. Драва в Унгария, Самуиловата крепост край Петрич, Перущица, Батак, Панагюрище, с. Полковник Серафимово в Родопите. Има и постамент с пръст от местата на Старозагорското сражение и Шипченската битка. Българският мемориал е един от малкото в света паметници на Незнаен войн, който препраща към толкова широка географска и историческа сакрална топография. Изборът на мястото на Вечния огън до стената на историческото здание вероятно е повлиян от паметника в Москва, чието откриване през 1967 г. в качеството му на основен обект за церемонии в държавата дава подтик за възстановяването на българския паметник. Скулптурната фигура на лъв е разположена на значително разстояние пред паметника. Лъвът е в поза сфинкс, с глава, извърната на ляво. Големият български скулптор Андрей Николов работи върху образа на лъва пет години (1926-1931). Той си поставя задачата да създаде образ, който да въплащава българския дух. Авторът се спира на млад, силен, едър лъв, символизиращ младостта на държавата и силата на народа. Лъвът е спокоен, в естествена полегнала поза, но готов за внезапен скок. Миролюбивият характер и човекоподобните лицеви черти на лъвската скулптурна фигура срещат неодобрението на българския генералитет и след 1936 г., лично Цар Борис ІІІ, който е бил голям ценител на скулптора, е трябвало да се застъпи за готовия паметник пред тогавашния военен министър ген. Христо Луков. Днес изящният „лъв на Андрей Николов“ може да бъде разгледан от всички страни, излъскан от играещите на него деца. Група граждани се застъпват за „връщането“ на фигурата върху паметника, но забравят че първоначалният паметник е бил по-висок и по-дълъг. Историята с реализирането на Паметника на незнайния войн е пример за проява на приемственост в съвременната българска история. То е резултат от постоянната ангажираност на различни правителства, щафетата по изграждането му е поемана от политици с противоположни идейни позиции, но водени от силно патриотично чувство. Паметникът е честван на: 6 януари - с тържествен водосвет на бойните знамена – Националната гвардейска част със знаменен взвод, почетен караул, венценосци и почетни часови; 3 март - с издигане на националното знаме на Република България - Националната гвардейска част; 6 май - с водосвет на бойните знамена, военен парад - Националната гвардейска част; 17 септември - с официална церемония по повод празника на град София. Тук, съгласно Държавния протокол, се извършват церемониите по официалното посрещане на чужди държавни глави и други високопоставени гости в присъствието на българската и на чуждестранната делегации и на Националната гвардейска част.

Вид:
Паметник - архитектурно-скулптурен ансамбъл, мемориал, костница
Период:
1944-1989 г.
Местоположение:
София ул. „Оборище“ № 1

За коментари