„Кръста”, Лозенец, свободностоящ паметен знак

Детайли за Паметника

Кръстът в софийския квартал „Лозенец” е първият мемориален паметник в столицата след Освобождението на града (4.1.1878 г.), издигнат с инициатива и средства на местното население. За него софиянци избират най-високото място с изглед от и към града в красивата, обичана и почитана местност „Курубаглар” (Старите лозя) в дн. кв. „Лозенец”. От векове местността с лозя, ливади, вековни дървета и овощни градини е предпочитана за почивки, разходки и развлечения „на чист въздух”. Там в близост с Айва дере и Корубагарския редут витошките селяни почитали синурните си оброчища на св. Георги и Успение на Богородица. До края на ХІХ в. е спазвана стара традиция Лозенските възвишения да бъдат обикаляни от литийни шествия за дъжд и против киша, както и на Възнесение Господне (Спасовден). Те винаги завършвали с изкачване на най-високото място. Там софиянци издигнали своя народен паметник на героите освободители и в чест на Освобождението. С Кръста и неговите чествания местните хора се ангажирали да изказват ежегодно признателността си към чуждите консули и руските войни, чийто енергични действия спасили града от опожаряване, а тях самите – от мародерствата на бягащите турци. Според местно предание паметникът е осветен на Спасовден – 40 дни след Великден, през май 1878 г. Присъствали много софиянци, селяни от околните села, временно управляващи руси и руски войници. Константин Иречек ни е оставил следното описание на тези чествания: до кръста се събирали хора от по-близки и далечни села още от предишната вечер. Палели големи огньове, пеели, играели. На сутринта с каруци, волски коли и пеш от София и околните села пристигали нови участници в събора. На кръста, сред събралото се множество свещеник отслужвал панахида за загиналите в Освободителната война и молебен за здраве за всички живи. Следвало веселие с песни и хора през целия ден. Играели хора на песенен съпровод в строго определен ред – шопско (момино, женско, смесено със селските момци, живо), арнаутско, македонско (зидарите играели), цинцарска ръченица и т. н. На места съборът завършвал със сбивания между софиянци и драгалевчани. В първите години празненствата на Кръста се сливали със старите Спасовденски събори. Панахидата за загиналите и молебена за живите са нововъведения. Веселието в чест на Освобождението след църковната сужба се смесвало със старите спасовденски увеселения с песни и хора. Постепенно историята на Паметния кръст се потапя в забрава, на него започват да гледат като на кръст за оброк, а на празниците му като на събиране за оброк на Спасовден. Кателина Павлова, РИМ-София -http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-sofia/item/1179- Първоначално Паметният кръст се е намирал на изток от сегашното си място, след което е бил преместван още три пъти, за последно в двора на долнолозенката църква „Преображение Господне”. Кръстът е преместен оттам с Решение № 187, по т. 55, заседание №30, проведено на 06.04.2017 г. на сегашното си местоположение пред абсидата на храм „Въздвижение на св. Кръст Господен”. Кръстът е честван на Спасовден с религиозна служба в присъствието на енориаши.