Бета

Обекти

TЪРСИ

„Българският опълченец“, паметник

Детайли за Паметника

Паметникът на Опълченеца На правоъгълен пиедестал се издига бронзова статуя на българския опълченец (обща височина 7 м.). За модел на скулптурата е послужила фигурата на българския опълченец от известната картина на чешкия художник Ярослав Вешин „Самарското знаме” (1911). На четирите страни на постамента са поставени четири барелефа със сцени от Руско-турската освободителна война. Три от тях са направени по известните картини „Защитата на Орлово гнездо” (на руския художник Алексей Попов, 1893 г.) – на лицевата страна, „Освещаване на знамето на Българското опълчение в присъствието на великия княз и неговата свита” в гр. Плоещ (гравюра в „The Illustrated London News” от 28 май/9 юни 1877 г.) - на източната и „Зимното преминаване на руските войски през Троянския проход в Стара планина (гравюра на Патюшин по рисунка на Н. Каразин в „Илюстрованная хроника войны“ №48, 1877 г.) на западната. Барелефът на гърба на паметника изобразява карта с пътя на опълченските дружини от Руско-турската освободителна война. Погледнат отгоре, постаментът заедно със стилобата (площадката със стъпалата) има формата на ордена „Кръст за храброст”. До паметника е поставен малък скален къс донесен от връх Шипка (както указва табелата на него). Паметникът е дело на скулптора Николай Савов, художник-реставратора Емил Чушев и архитектa Владимир Станимиров. За място е избрана градинката срещу „Дома на Москва в София”. Идеята за изграждането на паметника възниква през 03.03.2005 г. Създаденият инициативен комитет и фондация „Героите на България” откриват подписка за набиране на парични средства, в която взимат участие 3 000 души. Най-малката дарена сума е била 2 лева, а най-голямата - 50 000 лева. В създаването на паметника има роля и Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 г., чийто президент е правнучката на подп. Калитин - Ирина Калитина-Каховска. В ръководството на фонда участват и потомци на ген. Столетов, ген. Радецки и граф Игнатиев. В паметника са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на всичките 3000 дарители за изграждане на паметника. Капсулите са поставени лично от президента Георги Първанов, Любомир Коларов, Николай Цонев, ген. Златан Стойков, Бойко Борисов, ген. Сим. Петковски и др. в специалната ниша на пиедестала (под барелефа с картата). Паметникът е открит тържествено на 24. 08. 2008 г. в присъствието на президентът, кметът на София, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб на Българската армия, директорът на Националния исторически музей, председателят на Народното събрание и е осветен от Сливенският митрополит Йоаникий. Знаете ли че: В състава на руската войска е включена българска част, носеща името Българска земска войска със собствени униформи и собствено знаме - Самарското. 12 000 опълченци организирани в 12 дружини се проявяват със своята храброст в боевете при Шипка, Шейново, Нова Загора, Стара Загора, Търново и др. И до ден днешен българският опълченец е символ на храброст и идеал за войник. На картината „Самарското знаме” на Ярослав Вешин е изобразен прочутият опълченец Никола Корчев, който в битката при Стара Загора успява героично да спаси от пленяване Самарското знаме след гибелта на подп. Калитин. Никола Корчев е роден през 1836 г., т.е. е на 41 години когато участва в Руско-турската война. Ярослав Вешин се вдъхновява за картината си когато вижда вече възрастният опълченец със знамето на честванията на вр. Шипка през 1902 г.

Вид:
Паметник - монументална статуя на постамент
Дата на създаване:
Период:
след 1989 г.
Местоположение:
София градинката зад „Военния клуб“

За коментари