На героите от Илинденско-преображенското въстание, свободно-стоящ паметен знак. Военен паметник, парк „Св. Троица”

Детайли за Паметника

Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско избухва на 2 август (20 юли стар стил) 1903 г. То се явява продължение на освободителните борби на българския народ от XIX в. с връхна точка Априлското въстание (1876 г.) и представлява най-сериозният опит на българите, останали в европейските владения на Османската империя след решенията на Берлинския конгрес, да се освободят чрез революция. През 1903 г., на Илинден, населението на Битолския революционен окръг се надига масово срещу турската власт. на отделни места наред с българите въстават и представители от други народности (най-често власи). Върховен момент от историята на Илинденското въстание е превземането на Крушево и създаването на Крушевската република, която със своето десетдневно бурно съществуване показва нагледно как населението на Македония и Одринско ще устрои своя живот, когато извоюва свобода и автономия за родния си край. Напразни обаче се оказват надеждите за международна подкрепа. Обществеността в различни страни издига глас в защита на въстаналото население. В България се създават множество комитети за съдействие, събират се средства, оръжие, набират се доброволци. Щабът на въстанието начело с Даме Груев се обръща към българското правителство за военна помощ. Въстаниците обаче не получават реална подкрепа отникъде. Въстанието е разгромено след героична съпротива. опустошени са стотици села, десетки хиляди жители на Македония и Одринско намират подслон в България, а друга част поема пътя на емиграцията. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/702 Пон, 30 Юли 2018