Александър Иванов Радославов, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна къща, апликирана на фасада на къща в преден двор. Радославов, Александър Иванов (20. VІІ. 1878, Търново – 28. ІІ. 1951, София) – ботаник-миколог, един от първите български миколози, популяризатор на природните науки. Като ученик много пъти е изключван от гимназията заради прогресивните му възгледи и за организиране на социалистически кръжоци. От 1899 г. следва естествена история в Софийския университет (завършва през 1904 г.) Прекъсва следването си, включва се в четата на Яне Сандански, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. След въстанието се определя към левицата в македонското освободително движение. От 1905 г. е учител в ІІ-ра Софийска девическа гимназия, специализира фитопатология и микология в Германия (Берлин). Обявява се против образователната политика, за което през 1914 г. е преместен в гимназията в Цариброд (дн. Димитровгард, Сърбия). От 1918 г. е главен инспектор по естествена история и химия, по-късно става главен секретар в Министерството на народното просвещение. Участва в основаването на Българското ботаническо дружество и на Българското природоизпитателно дружество. През 1914-48 г. участва в редактирането на сп. „Природа и наука”. Автор е на 217 научнопопулярни статии, на 8 научни труда върху паразитните гъби в България. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.