Бета

Обекти

TЪРСИ

Георги П. Стаматов, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда. Стаматов (Георги П.), виден български белетрист. Род. в Тираспол (Русия), през 1869 г., до Освобождението не е знаел че е българин; научил български след преселването му в София (1883). Свършил Военното училище в София и станал офицер, но скоро напустнал военната служба, за да свърши право (София); бил е дълго съдия. – Стаматов рисува градския живот; неговите герои са лекари, артисти, офицери, чиновници; песимизмът, с който авторът съзерцава тези люде, го поставя често пъти в тон на ирония. В дълга редица разкази той е нарисувал и съвременната българка. Сътрудничел е в много списание. Издал е: Избрани очерци и разкази (1903), Скици (1915), Паладини (1924), Разкази т. 2 (1930). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936, Т. 2 Георги Порфириев Стаматов – бълг писател, крит. реалист. Завършва парво в Женева. Съдия. Съчинения „Избрани очерци и разкази” (1905), „Скици” (1915), „Разкази” (2т., 1929-30), „Прашинки” (1934). Майстор на късия разказ. Творбите му са пропити с остър сарказъм и ирония към отрицателните явления в живота и с дълбок хуманизъм и съчувствие към социално угнетените. Сатиричните му анализи, разсъждения и преценки са изразени в характерен за него неспокоен афористичен стил.    Енциклопедия А-Я, БАН, С., 1974

Период:
1944-1989
Местоположение:
София ул. „Юрий Венелин” № 11

За коментари