Бета

Обекти

TЪРСИ

Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда – къща. Подвързачов (Димитър, Хамлет, принц Датски), български поет, фейлетонист и преводач. Роден през 1881 г. в Стара Загора, дето следвал гимназия. Автор на лирически стихотворения, пръснати из разни периодически издания, и на множество хумористични стихотворения, драски и фейлетони. Редактирал списание Звено, хумористичното списание Българан (с Ал. Божинов и Р. Алексиев) и др. Направил редица преводи, предимно от руските класици, между които в стихове: От главата си тегли от Грибоедов и Маскарад от Лермонтов: Автор на: Как дяволът чете Евангелието, сборник хумористични драски, фейлетони и парадокси (1933), и на книгите за деца (в стихове): Приключенията на Крачун и Малчо (2 кн. 1932 и 1933) и Войната на джунглите (1934). Дебелянов (Димчо), български поет (1887-1916). Роден в Копривщица, завършил гимназия и следвал няколко семестра право в София; убит в Световната война при Демир-Хисар. Оставил едно томче стихотворения (изд. 1927). Ценен поради искреността си. – През 1934 г. в Копривщица бе издигнат паметник на поета (работа на скулптора Ив. Лазаров) Йовков (Йордан), един от най-добрите съвременни български белетристи и драматурзи. Роден в с. Жеравна (Котленско) през 1884 г., но отрасъл в с. Чифуткьой (Добричко); свършил гимназия в София, дето следвал известно време и право. Преди Балканската война учителствал в разни села из Добруджа, отпосле бил на служба в българската легация в Букурещ. Йовков е познавач на селото, особено в Добруджа, и отличен негов изразител. Увлекателен разказвач, дълбок психолог, голям поет. Драмите му се играят с голям успех в Софийския народен театър и в провинцията. По неговите творения и творенията на Вазов и Елин-Пелин българските деца изучават родния си език. Член на съюза на българските писатели. Автор на: Разкази, том I (1917), Разкази, том II (1918). Жетварят, повест (1920), Последна радост, разкази (1926), Старопланински легенди (1927), Вечери в Антимовския хан, разкази (1928), Албена, драма (1930), Милионерът, комедия (1930), Разкази, том III (1932), Боряна, драма (1932), Чифликът край границата, роман (1933), Женско сърдце, разкази (1935) и др. Лилиев (Николай), български лирически поет. Роден в Стара Загора през 1885 г., свършил търговско училище в Свищов и търговска академия в Париж. В началото учител, после драматург на Народния театър в София. Сътрудничел в сп. Демократически преглед, Съвременна мисъл, Звено, Златорог (на което е и редактор) и др. Тихата скръб на самотата се разлива кротко в неговата поезия. Издал е стихотворните сбирки: Птици в нощта (1918), Лунни петна (1922), Стихотворения (1931); преводите в стихове – Хернани, от В. Юго (1920) и Електра, от Хофманщал (1930). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936

Дата на създаване:
Период:
1944-1989
Местоположение:
София бул. „Христо Ботев” № 10

За коментари