Пирогов Н. И., паметна плоча с орелеф. Паметник на Освободителната война

Детайли за Паметника

Монументален орелеф, апликиран на фасадата на Институт за спешна медицинска помощ „Пирогов”. Материал – бронз, мрамор. Николай Иванович Пирогов е роден е на 13 ноември 1810 г. в Москва. Завършва медицина в Москва, специализира в Германия и Франция и защитава професура. Веднага получава международно признание в научните среди. 14 години е професор в Медико-хирургичната академия на Санкт Петербург. Главен консултант по оперативна хирургия на седемте главни градски болници. Пирогов създава руската хирургична школа и първата в света научна школа по модерна хирургия. Написва основополагащи научни трудове и съставя десетки анатомични атласи. Негова е прочутата „Книга за лекарските грешки”. Признат е за най-добрия европейски диагностик на своето време. На неговите лекции се е стичал медицинския и интелектуален елит на империята. Автор е на рационални оперативни техники, прилагани и до днес. Създал е оригинални хирургични инструменти. Оперирал е във всички раздели: коремна, гръдна, травматология, УНГ, очна, костно-пластична хирургия. Всеки ден Пирогов преглеждал стотици болни амбулаторно, предимно от бедното население, съвсем безплатно, като им е давал лични средства да си купят лекарствата. В дневника му са записани повече от 14 хиляди анатомични дисекции. Броят на операциите с учебна цел е бил още по-голям. За пръв път въвежда стерилизацията (чрез изваряване) на хирургичните инструменти и болничните халати за операция. През 1847 г. въвежда гипсовата имобилизация на счупените крайници и въвежда гипсовата превръзка. Н. Пирогов участва в Кавказката война и в Кримската война (1853-1856). Под негово ръководство е бил ликвидиран хаосът в медицинската част на изложената на гибел Севастополска армия. Там той прилага разпределението на пострадалите по няколко основни принципа и мисли за най-оптималната им евакуация и транспортиране. Започва война срещу кражбите на интендантите от военната администрация. В знаменитите си записки за Кримската война хирургът говори за клептокрацията като власт на крадците, като живот в режим на постоянни кражби. В личен разговор с императора Пирогов го обвинява в пасивно съзерцание пред смразяващата драма на руския народ. Затворен е в Петропавловската крепост. Чака го каторга в Сибир, но руското и световното обществено мнение смекчават гнева на императора. Все пак Пирогов бил уволнен като лекар. За да се прехранва, разрешили му да стане учител и той заминал за Одеса като училищен настоятел. В Одеса Пирогов влезнал в конфликт с генерал губернатора заради отказът му да се занимава с полицейски доноси. Медикът извършил огромна реформаторска дейност в образователната система. Макар че имал чин щатски генерал, той се отнасял изключително скромно и с голямо уважение към учителите. Властта се принудила да го уволни по „здравословни съображения”. Вестта за всяка поредна наложена му оставка събирала в Санкт Петербург хора от цяла Русия. През 1862 г. Пирогов пристига в Италия за да лекува легендарния Джузепе Гарибалди, който бил заплашен от сепсис и ампутиране на крака. Благодарение на хирурга, Гарибалди избегнал ампутацията! Пирогов участва още във Френско-пруската война (1870) и в Руско-турската война (1877-1878) като главен хирург на Руската императорска армия. Той прекарал в България шест месеца и най-често оперирал край Зимница, Велико Търново и Плевен. Лекарят притежавал разнообразни таланти - на художник, поет, писател, преводач. Той оставя богато писмено наследство. Последният му труд е „Дневникът на стария лекар”. Умира на 23 ноември 1881 г. в имението си в село Вишня. Автор: Д-р Пенка Няголова (със съкращения) Източник: http://forummedicus.com/archives/all-publications/791