Бета

Обекти

TЪРСИ

Гео Милев, бюст-паметник

Детайли за Паметника

Бюст-паметник със сравнително малки-размери. По-малкият размер на постамента не е типичен за периода 1944-1989 г. Има предположение (по преписка от 1969 г.), че преди 1989 г. този бюст е стоял в Западен парк, откъдето е бил преместен. Ако това е така, негов автор е Емилия Ганчева и това е единственият оцелял бюст от общо 12-те бюста, намирали се в Западен парк „Христо Смирненски”. Паметникът е разположен в центъра на парк „Гео Милев”, който е най-високата точка на София. В южното подножие на хълма се намира едноименният ж.к. Български поет Гео (Георги) Милев е роден на 15 януари, през 1895 г. в старозагорското село Радне махале (днешния град Раднево). Той пише, че е роден „между ледените зъби на студа... Голямата мечка настръхна замръзнала, бяла от лед... Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой“. Бащата на Гео, Мильо Касабов, е учител и книжар. Гео израства в Стара Загора сред книгите на баща си и от малък се проявява като всестранно надарена творческа личност. На 16 години е приет да следва романска филология във Софийския университет. На 17 г. вече е в Лайпциг да следва литература. През ноември 1913 г. в редактираното от Димитър Бадев списание Листопад е отпечатана първата сериозна литературна творба на Милев „Литературни и художествени писма от Германия“. През юли 1914 г. младият литератор заминава за Лондон с цел самоусъвършенстване. Там той се запознава с известния белгийския поет Емил Верхарн, напуснал родината си поради германската инвазия. Известно е, че Верхарн казал на Гео: „Вие сте цяла пламенност“. Само за няколко години Гео Милев се запознава със съвременните течения в изкуствата, чете в оригинал много литературни творби и веднага развива забележителна преводаческа дейност. Превежда от и на немски, френски, английски и руски. За краткия си тридесетгодишен живот той оставя огромно преводаческо наследство. От ранната си младост Гео Милев се утвърждава на българското културно поле с пламенната си критика и културна есеистика. Литературният историк Михаил Кремен го определя като „много и разнонадарен фантаст и човек на делото, поет и учен, субективист и общественик, бунтар, художник, театрал, меломан...“ Когато разглеждаме например връзките на Гео с театралното изкуство, трябва да имаме предвид дейностите му на артист, режисьор, декоратор, театрален критик, тълкувател на сценичното изкуство, преводач на пиеси в стихове и в проза, съчинител и коректор на програми, обявления и афиши. Мобилизиран в българската армия, Гео служи като офицер, командир на слуховия апарат в град Дойран. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и подложен на тежко артилерийско обстрелване. Тежко ранен в главата, Гео Милев дълго време се бори за живота си, като остава с едно око. На 31 декември той се запознава с бъдещата си съпруга – актрисата Мила Керанова, с която имат две дъщери Леда (1920-2013) и Бистра (1921-2006). През 1918 – 1919 г. заминава на лечение в Германия. Докато са му правени многобройни операции, Гео е свидетел на разцвета на немския експресионизъм и на германската революция на „спартакистите“, пише за експресионистичните списания „Ди Акцион“ („Действието“) и „Дер Щурм“ („Бурята“). Завърнал се в България, Милев създава литературно-художественото списание „Везни“ (1919-1922), което за три години се оформя като трибуна на символизма и експресионизма (модернизма). През 1920 г. издава първата си стихосбирка „Жестокия пръстен“, която има експериментален характер, последвана от „Иконите спят“ (1922). Те оказват влияние върху тогавашния моден поетичен стил. Много по-значима е ролята на Гео Милев за изгряването и краткотрайното, но ярко развитие на модернизма в българското изобразително изкуство от 20-те години на ХХ в. С времето естетическия екстремизъм на Гео Милев, за когото експресионизмът е програма за социално действие, прелива (подобно на други европейски експресионисти) в ангажираност към комунистическата идеология. През януари 1924 г. Гео Милев започва да издава месечното списание за изкуство и култура „Пламък“. От неговите страници поетът критикува безпощадно деветомайското правителството на Александър Цанков и разобличава кървавите репресии по време и след деветосептемврийското въстание от 1923 г. Тук са публикувани недовършената му поема „Ад“ и поемата „Септември“, която е най-доброто му поетично произведение. Заради „Септември“ списанието е спряно, а Гео Милев е осъден. След комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя“ през 16 април 1925 г. Гео Милев е измъкнат от вкъщи от полицията и изчезва безследно. Смята се че е екзекутиран (удушен с въже) в казарма в столичния кв. „Илиенци“. Сред жертвите на разгорелия се „Бял терор“ (или априлските събития от 1925 г.) се нареждат още журналистите и поетите Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Димитър Грънчаров. След 9 септември 1944 г. Гео Милев е превърнат в икона на „победата на социализма“. Неговото име днес носи жилищен квартал, улица и парк в столицата, училища из страната. Гео Милев е живял във висока старинна жилищна сграда, която се е намирала до столичните хали. За жилището му М. Кремен пише: „Трите прозорци на единствената му стая гледаха към джамията с нейния кръгъл оловен купол и с металическия полумесец отгоре. Извишеното островърхо минаре, проточената песен на унесения в религиозен екстаз ходжа и запалените през няколкодневния рамазан кандила го настройваха романтично. И ако един ден трябвало да напусне тази квартира, щял да съжалява най-много за джамията. Четирикрилен параван с нарисувани от него върху зебло разноцветни експресионистични фигури разделяше обширното помещение на „спалня“ с два прозореца и на „кабинет“ с един.“ В сп. „Везни“ (III, кн. 4) откриваме съобщението на Гео Милев, че в дома му е открита изложба на негова частна сбирка от експресионистични, кубистични, футуристични и примитивистични картини на европейски художници. Източник: https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1969-130-godini-ot-razhdaneto-na-geo-milev

Вид:
Период:
1944-1989
Автор на паметника:
Местоположение:
София парк „Гео Милев“

За коментари