Бета

Обекти

TЪРСИ

Васил Левски, паметник, архитектурен ансамбъл

Детайли за Паметника

На 22. 10. 1895 г. (стар стил) тържествено е открит паметникът на Васил Левски. Това е първият паметник от периода на третата българска държава, посветен на български герой и изграден със собствени средства. До днес той остава един от най-разпознаваемите символи на град София. Всяка година на лобното място на апостола на 19 февруари (денят след обесването на героя) се отслужва панихида. Хиляди граждани идват през целия ден и отрупват паметника с цветя. Прави се шествие до паметника, полагат се много венци, държат се речи за прослава на оня, който мечтаеше след като освободи народа си, да отиде да помага на други народи да се освободят. Паметникът има формата на обелиск, съчетаващ две равностойни тела - паралелепипед и пресечена пирамида, поставени едно върху друго (вис. 13 м). Двете форми се свързват с богато профилиран корниз. Изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрани (волски черепи с рога) изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Бронзовият орелеф на Левски е поставен в медальона на западната страна. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр (първоначално работата е възложена на Йосиф Страховски). Орелефът е излят от фирмата „Ернс Кайл, Андерз Фраузер“ във Виена. Канделабрите и веригите, окръжаващи паметника, са дело на виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер”, известна в България с изработването и доставката на скулпторите и решетките на „Орлов мост“ и на „Лъвов мост“ и др. Паметникът е изграден от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети. Скулптурните детайли, както и моделът на монумента, са изработени от скулптора Франц Новак. За проектант през 1878 г. е избран градският архитект на София - Адолф Колар. Строителството на паметника на Васил Левски се проточило малко повече от 16 години и минало през много перипетии. Мястото му било преместено на 10-15 м от бесилката към пресечната точка на новия „Окръжен булевард” (днес „В. Левски”) и „Орханийско шосе” (днес бул. „Я. Сакъзов”, продължаващ към бул. „Ботевградско шосе”). По предложение на секретаря на комисията по строежа на паметника - Христо Ковачев, учител, съратник на Левски и член на Софийския революционен комитет, било взето решение да се извадят костите на Левски от намиращите се наблизо погребвания и да се поставят тържествено в основите на паметника. Въпреки явилите се свидетели идентифицирането на гроба на Левски се оказало невъзможно. Първоначално проектът е предвиждал паметникът да бъде овенчан с голям кръст, поставен върху полумесец. Поради дипломатическата реакция от страна на Османската империя Колар променил проекта на класически обелиск в стил „Възраждане” („Ренесанс”), като горната част на паметника станала по-издължена. От 1891 г. до 1895 г. със съдействието на столичния кмет Димитър Петков многократно били отпускани средства от общинския и от държавния бюджет. Заедно с набраните средства от дарителски кампании, крайната сметка достигнала 75 000 златни лева (40 000 дадени от държавата, 30 000 лв. от Софийска община), които надвишавали многократно (спред някои седем пъти) реалната цена на обекта. Паметникът бил открит от княз Фердинанд I. Използвана литература: Монументалните изкуства и архитектурата в България. Николай Труфешев. С., 1968, с. 79-81. Паметниците на София. Признателна България. Никола Ганев. С., 1939, с. 10 София през вековете. А. Монеджикова. С., 1946.

Вид:
Паметник - пирамидален обелиск, архитектурен ансамбъл
Период:
1878-1918
Местоположение:
София пл. „Васил Левски“

За коментари