Бета

Обекти

TЪРСИ

Васил Левски, паметник

Детайли за Паметника

Паметникът на Васил Левски е първият паметник от периода на третата българска държава, посветен на български герой и изграден със собствени средства. Открит е на 22 октомври 1895 г. както е отбелязано на източната му страна. Оттогава той е един от най-разпознаваемите символи на град София. Всяка година на лобното място на апостола, на 19 февруари (денят след обесването на героя) се отслужва панихида. Хиляди граждани идват през целия ден и отрупват паметника с цветя. Прави се шествие, полагат се много венци, държат се речи за прослава на оня, който мечтаеше след като освободи народа си, да отиде да помага на други народи да се освободят. Паметникът има формата на обелиск, съчетаващ две равностойни тела - паралелепипед и пресечена пирамида, поставени едно върху друго. (вис. 13 м.) Двете форми се свързват с богато профилиран корниз. Изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрани (волски черепи с рога) изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Бронзовият орелеф на Левски е поставен в медальона на западната страна. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр (първоначално работата е възложена на Йосиф Страховски). Орелефът бил излят от фирмата „Ернс Кайл, Андерз Фраузер“ във Виена. Канделабрите и веригите, окръжаващи паметника, са дело на виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер”, известна в България с изработването и доставката на скулпторите и решетките на „Орлов мост“ и на „Лъвов мост“. Паметникът е построен от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети (1885-1890). Скулптурните детайли, както и моделът на монумента са изработени от скулптора Франц Новак. За проектант през 1878 г. е избран градският архитект на София - Адолф Колар, който проектира паметника в стил „Възраждане” („Ренесанс”), широко разпространен по това време в Европа. Паметникът-обелиск от този тип е характерен за европейският ХIХ в., реплика на римските първообрази. Строителството на паметника на Васил Левски се проточило 16 години. Решението за построяване му е взето на 6 август 1878 г. от първия Софийски градски общински съвет при кмет Димитър Хаджикоцев, съратник на Левски и сътрудник на Софийския революционен комитет. Първоначалният проект предвиждал увенчаването на обелиска с голям кръст, поставен върху полумесец, което предизвикало ре. Средствата свършили още към края на годината. Строителството било подновено през 1884 г. Мястото на паметника било преместено на 10-15 м. от автентичното място, където е стояла бесилката, в пресечната точка на новия „Окръжен булевард” (днес „В. Левски”) и „Орханийско шосе” (днес бул. „Я. Сакъзов”, продължаващ към бул. „Ботевградско шосе”), изградени по новия регулационен план на града. Новият проект на А. Колар бил видоизменен по искане на общината и така паметникът „порастнал“ на височина с 2 м. По предложение на секретаря на комисията по строежа на паметника - Христо Ковачев, учител, съратник на Левски и член на Софийския революционен комитет, било взето решение да се извадят костите на Левски от намиращите се наблизо погребвания и да се поставят тържествено в основите на паметника. Въпреки явилите се свидетели идентифицирането на гроба на Левски се оказало невъзможно. От 1891 г. до 1895 г. със съдействието на столичния кмет Димитър Петков многократно били отпускани средства от общинския и държавния бюджет. Заедно с набраните средства от дарителски кампании, крайната сметка достигнала 75 000 златни леваОт тях (40 000 дадени от държавата, 30 000 лв. от Софийска община), които многократно надвишавали реалната цена на обекта. Паметникът бил открит от княз Фердинанд I. Използвана литература: Монументалните изкуства и архитектурата в България. Николай Труфешев. С., 1968, с. 79-81. Паметниците на София. Признателна България. Никола Ганев. С., 1939, с. 10 София през вековете. А. Монеджикова. С., 1946.

Период:
1878-1918
Автор на паметника:

За коментари