Григор Вачков, паметник, скулптурен

Детайли за Паметника

Статуарно изображение в ¾ ръст. Автор на скулптурата е проф. Емил Попов, а отливането и монтирането е дело на Владимир Житенски. Откриването се състоя на 22 май 2013 г. когато се навършиха 81 години от рождението на легендарния актьор. Паметникът е поставен с решение №254 по т. 30, заседание №65, проведено на 13.5.2010 г. за сметка на Съюза на българските артисти. Григор Вачков Проданов, известен на няколко поколения като Григор Вачков или просто Гришата, е роден на 26 май 1932 г. в с. Трънчовица. Завършва лозаро-винарското училище в Плевен и започва работа в гр. Левски във винпром и яйцекомбинат, но бързо разбира, че не това е неговото призвание. Кандидатства и е приет във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) „Кр. Сарафов”. След завършването на театралния институт през 1955 г. започва да играе във Врачанския драматичен театър, където остава една година. След това Вачков става един от основателите и най-изявени комедийни артисти в Държавния сатиричен театър в София. Там в периода 1956 – 1980 г. изиграва много роли, с които става любимец на столичната публика. Емблематични са превъплащенията му в ролите на: Жак от пиесата „Скъперникът” на Молиер, Араламби от „Суматоха” и Лазар от „Лазарица” на Радичков, Селямсъзът от „Чичовци” на Вазов и много други. През 70-те г. на миналия век, Григор Вачков става популярен и обичан киноактьор във връзка с участието си в култовия филм „На всеки километър”. Филмът е един от първите български, телевизионни сериали, създаден в духа на социалистическото време. Поверена му е една от главните роли – на партизанин, а след 9.09.44 г. и разузнавач. Вачков толкова се вживява в ролята на Димитър Бомбов, че става популярен сред хората с това име – Митко бомбата. Приключенският характер на филма събира всяка вечер пред малкия екран многобройна, зрителска аудитория и носи известност и слава на Григор Вачков. Актьорът участва в петдесет български игрални филми сред които „Хроника на чувствата”, „Веригата”, „Горещо пладне”, „Привързаният балон”, „Яйцето”, „Бялата стая”, „Най-добрият човек, когото познавам”, „Мера според мера” и др. Григор Вачков е награден със Златен медал на Фестивала за авторски филми в Сан Ремо през 1974 г. за ролята си на Иван Ефрейторов от филма „Последно лято”. Получава званието заслужил, а през 1978 г. и народен артист. Вачков майсторски изиграва ролята на Банко във филма „Мъжки времена” и печели приза за мъжка роля на фестивала на българския, игрален филм във Варна през 1978 г. Той получава любовта на публиката и признание още приживе, като през 1975 и през 1978 г. режисьорът Иван Кирилов прави два филма за живота и творческия път на актьора: „Портрет” и „И ми е пълен животът”. За съжаление през1980 г. след като е поразен от инсулт, Григор Вачков е закаран спешно в Правителствена болница, но така и не идва в съзнание. Обичаният от няколко поколения, талантлив български актьор си отива от този свят само на 48 години. Григор Вачков е баща на актрисата Марта Вачкова, която поема по творческия път на именития си баща. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1555-90-godini-ot-rozhdenieto-na-grigor-vachkov