Бета

Обекти

TЪРСИ

Г. М. Димитров, д-р, бюст-паметник

Детайли за Паметника

Бюст-паметник на Г.М. Димитров в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“. В градинката са разположени общо три бюст-паметника, които увековечават паметта за най-известните земеделски водачи, преминали в опозиция на обсебеният от БКП Отечествен фронт. Трите големи бюст-паметника са изградени в сходен стил, с постаменти, облицовани във виолетово-розов гранит, с масивни бронзови бюстове. Към всеки от тях води плочопътека. Паметникът на Г.М. Димитров е разположен с лице към църквата „Св. Седмочисленици”. Той има широка основа на постамента си. Основата и лицевата страна на постамента са с грапава текстура. От дясната му страна е изчукано четиристишието: „След битката голяма/ за по човечен свят/ на вечен страж пред храма/ ти бдиш от бронз излят!” Георги Михов Димитров известен като Г.М. Димитров (оттук прякора „Гемето”) е един от големите лидери на разпадналото се земеделско движение, който може да бъде запомнен с активната си нелегална, шпионска и заговорническа дейност, подпомагана от чужди разузнавания (все още неосветлена напълно). В периода 1941-1944 г. ръководи емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро, създава комитета „Свободна и независима България“ и води радиопредаванията на радио Лондон за България. Непосредтсвено след 09.09. 1944 г. Г. М. Димитров е най-популярният български политически лидер, посрещан от многолюдни тълпи. След заплаха от страна на съветския представител Г. М. Димитров подава оставка от ръководството на БЗНС което остава в ръцете на Никола Петков. По указание на Георги Димитров от Москва Г. М. Димитров е арестуван, но след редица перипетии и след намесата на САЩ успява да напусне страната заедно със съпругата си с американски военен самолет (05. 09. 1945). Г. М. Димитров е осъден задочно на доживотен затвор. Основава Международния Селски Съюз и Българския национален комитет имащи за цел борбата с комунистическите режими в Източна Европа. Умира в емиграция в САЩ. Живял е близо до градинката на ул. „Граф Игнатиев” №31. Децата на сем. Димитрови не успяват да напуснат страната заедно с родителите си. Синът им загива на 25 годишна възраст, а на дъщеря им Анастасия (Мозер) е позволено да напусне страната през 60-те години на ХХ в. Тя се завърна в страната и участва активно в българския политическия живот, а на името на баща й бе преименуван булевард „Доктор Г. М. Димитров”, откъдето, в последствие и спирка на метрото „Геме Димитров”.

Вид:
Период:
След 1989 г.
Местоположение:
градинка „Св. Седмочисленици”

За коментари