Бета

Обекти

TЪРСИ

Димитър Димов, бюст-паметник, Борисова градина

Детайли за Паметника

Бюст-паметник на Димитър Димов в парк „Борисова градина“, който е резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.) Паметникът е част от „Алея на бележитите българи” (№37). Димитър Димов се ражда в Ловеч (1909), но израства в Дупница, където е родена майка му. Баща му загива в Междусъюзническата война (1913). От десет годишен, заедно със семейството си живее в София. Тук завършва Първа мъжка гимназия и Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Работи като фелдшер в Софийско, Врачанско и Бургаско. През 1943-44 г. специализира в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал”, а през 1944 г. е мобилизиран и служи в Беломорието. Дълбоко впечатлителен и наблюдателен, Димитър Димов ще вгради в романите си описания и анализи на тези свои ранни срещи с живота. Така например, в романа „Тютюн” са използвани впечатленията на автора от професията на втория му баща, който е бил експерт по тютюните, а в „Осъдени души” – от гостуването си при йезуитите в Толедо, където го кани случаен испански познат, монах от ордена. В двата варианта на романа „Тютюн” присъстват богати описания на родните градове на автора от 30-те и 40-те години на ХХ в. – Дупница и София. Необикновена е съдбата на най-известния роман на писателя „Тютюн”. По повод първото издание на романа (1951) Димов получава писмо с похвала от министър-председателя Вълко Червенков. Във връзка с номинацията му за „Димитровска награда” се провеждат разгорещени дебати в Съюза на българските писатели (СБП), вероятно подбудени от вожда Червенков. Те протичат три дена и са известни като „Случаят Тютюн”. Димов обещава да преправи романа си, за да отговаря той на господстващия шаблон на „социалистическия реализъм”. В резултат на това през 1954 г. се появява по същество един нов роман, по-дълъг с 260 страници. Написването на романите на Димов е предшествано от задълбочена подготовка. В тях личи дълбока ерудиция в областта на западноевропейската литература и философия. Творчеството на писателя включва няколко пиеси, разкази, пътеписи, недовършени ръкописи. Освен писател, Димов е плодовит учен (доцент (1946), професор (1953) и съвестен администратор. Свикнал да работи до пълна изнемога, Димитър Димов живее настрана от своите съпруги в апартамента си в Лозенец, в компанията на любимите си кафеварка и цигари. Смъртта заварва писателя на поста Председател на СБП (1964-1966).

Вид:
Период:
1944-1989 г.
Местоположение:
София парк „Борисова градина“

За коментари