Алеко Константинов, паметна плоча с барелеф, Природен парк „Витоша”

Детайли за Паметника

Паметна плоча с барелеф и отделни надписи, апликирани на каменен къс преди „Черни връх”. Снимки – Марио Иванов, докторант. Витоша става люлка на българския туризъм, когато през един августовски ден на 1895 г. Алеко Константинов заедно с 300 софиянци потеглят от Драгалевския манастир и по непознати пътеки за първи път изкачват витошкия първенец Черни връх. Преди това чрез вестниците Алеко отправя следния призив: „Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя на 27 август на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 ч. през деня ще се открие заседание за съставянето на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички навършили 20-годишна възраст”. За софиянци става традиция да излизат всеки празничен ден в планината. Създадени са много хижи, прокарани са туристически пътеки. Финансовите средства се набират предимно от дарения на планинари, а младежите отдават много дни безплатен труд. Първата витошка хижа е наречена на името на основоположника на организирания туризъм в България „Алеко”. Д-р Александър МИРКОВ, РИМ-София Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-sofia/item/1118 Пон, 30 Мар 2020 Константинов (Алеко), голям български писател – най-добрият хуморист, авторът на Бай-Ганю (1863-1897). Роден в Свищов, довършил гимназия в Николаев, висшето си образование (по право) получил в Одеса (1885); три години бил съдия, а след това (от 1888) се отдал на литература. Убит на праздника на св. Кирил и Методий с куршум отправен другиму, по шосето Пазарджик – Пещера. – Трите му пътувания – до Париж (1889), до Прага (1891) и до Чикаго (1892) са му дали изобилни наблюдения, впечатления и преживявания за разказите за прочутия герой Бай-Ганю (1895) и за До Чикаго и назад (1894), - пътни бележки които имаха грамаден успех и наедно с Вазовите Великата Рилска пустиня и В недрата на Родопите създадоха настроение и подготвиха идеята за туризма у нас. Алеко е написал още редица фейлетони (подписвани с псевдонима Щастливец) и хумористични разкази, а тъй също е направил преводи от Пушкин (Полтава, Бахчисарайски фонтан), Лермонтов (Беглец, Демон), Некрасов (Руски жени), Молиер (Тартюф) и др. – Съчиненията му са издадени в 2 тома под редакцията на П. Славейков и проф. Б. Цонев (1901-1903). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936, Т. 1