„7-мо СОУ „Св. Седмочисленици”, 1879 г.”, паметна плоча
Детайли за Паметника
Паметна плоча, апликирана на фасадата на училището, до входа. Надписът е двуезичен, на български и английски. Първа девическа гимназия в София открива врати през 1879 г. заедно с девическата гимназия във Велико Търново. Първият запазен официален документ на учебното заведение е министерско предписание от 15. 09. 1879 г. (ст. ст.) за щатовете и бюджета й. Гимназията стои в центъра на организирането на девическото образование в столицата и е от малкото в страната разсадници на просвета сред жените. Началото било трудно. След препитване били приети 38 ученички, четири от които софиянки. „Софийският девически пансион”, както първоначално била известна гимназията, се помещавал в красивия конак на Нури Ефенди на ъгъла на ул. „Алабинска” („Алабин”) и „Александър І” („Княз Александър Батенберг”). В красивата двуетажна постройка се провеждали часовете, а в едноетажната се намирал пансионът. Зеленината на градината била огласяна от струите, които шуртели от три чучура на стара турска чешма. През 1881 г. имотът бил откупени от държавата за над 2000 турски лири, а през 1884 г. старите сгради били съборени, за да се построи нова. Трудно е да се проследят всичките превъплащения, премествания и разроявания, които преживяло училището. През 1882/1883 г. се отворил пети специален педагогически клас. Първоначално гимназията всъщност е била наричана „Софийска женска учителска семинария”. Към нея било открито „едно малко образцово първоначално училище” с четири отделения. От 1887/1888 г. гимназията става шестокласна по примера на бившите румелийски девически училища в Стара Загора и Пловдив. През същата година била отворена и забавачка в зданието на др. Цачев, на ул. „Гладстон” и ул. „Цар Крум”, чиято основна задача била да се подготвят учителки-бавачки. По това време хоспитация и практика ученичките провеждали в различни основни училища. След като гимназията се помещавала в къщата на Пинкас Таджер на ул. „Алабинска” №53 и ул. „Цар Калоян”, тя била преместена на първоначалното си място в държавното здание на ул. „Алабинска” №62, ползвано дотогава от БНБ. Учебните часове били провеждани в няколко различни сгради. Поради големия брой ученички били обособени три клона с отделни директори (1896), които скоро се отделили като самостоятелни прогимназии (1901), като Ючбонарският клон по-късно се превърнал в Софийско девическо педагогическо училище. Съгласно „Закона за средното девическо образование”, изготвен през 1897 г. от министъра на народното просвещение Константин Величков, девическите гимназии станали седмокласни с долен петгодишен и горен двугодишен курс, разделен на педагогически и общообразователен отдел. Тази форма на обучение била въведена в гимназията през 1901 г., когато са закрити пансионът и държавната забавачница. Непрекъснато нараствал броят на завършилите ученички. Така например до 1893 г. гимназията имала средно по 15 абитюриентки, през 1898 г. - 88, през 1900 г. – 142, през 1903 г. – 368. До 1904 г. гимназията завършили 1205 ученички, като всяка една струвала на държавата 2206 лв. Въпреки че през 1904 г. от гимназията се отделя Втора девическа гимназия, а по-късно още две прогимназии, тя останала софийското девическо училище с най-голям брой ученички. Броят на завършилите през периода 1905-1930 г. е средно 128. През 1928 г. завършва първият випуск с пълно класическо образование. След Първата световна война гимназията се оказва без своя сграда. На 24 април 1924 г. е положен основният камък на сегашната сграда на ул. „Цар Иван Шишман”, строена поради липса на средства чак до 1933 г. Тази изключителна училищна сграда от междувоенния период е създадена от архитект Мара Захариева, възпитаничка на гимназията в духа на най-добрите европейски образци. През 1950 г. Първа девическа гимназия е преименувана в Седмо девическо средно училище „Георги Димитров”. В същата сграда се е намирало и Осмо мъжко средно училище „Васил Левски”. През 1954 г. двете гимназии стават смесени и продължават да се помещават под един покрив. През 1991 г. 7-мо ЕСПУ е преименувано на 7 СОУ „Свети Седмочисленици”, на името на близката църква. Гимназията винаги е била базово училище на СУ „Климент Охридски” за подготовка на педагогически кадри. Дълъг е списъкът на известните личности, завършили гимназията. Редица представителки на българската женска интелигенция са получилили средното си образование или са преподавали в първата софийска девическа гимназия. Прекрасното стихотворението на Елисавета Багряна „Бялата Ограда” е написано за 50-годишнината на гимназията (1929). В Седмо училище са снимани сцени от филма „1952: Иван и Александра” (1989).