Васка Емануилова (скулптор)

Васка Емануилова

(1905 – 1985)

Васка Емануилова е родена в с. Комщица. Седемнадесетгодишна тя постъпва в Художествената академия, където завършва скулптура при проф. Иван Лазаров. Специализира скулптура в Париж (1939). Член–основател на дружеството на новите художници (1931). Излага за първи път свой творби през 1928 г.

Васка Емануилова твори в областта на монументалната скулптура, портрета, в техниката теракота. Скулпторката създава плътни и цялостни образи, изпълнени с енергия и живот. Нейните творби се характеризират с изразителност и вътрешна сила. Стремежът към пластична завършеност и одухотвореност на формата става водещ в търсенията й в портрета, в жанровите и историческите композиции, в голото тяло, превръщайки се в неповторим и разпознаваем личен творчески почерк. Творческият свят на В. Емануилова е изпълнен с разнообразни женски образи, чрез които се разкрива идеята за женствеността едновременно като природна сила и като красота.

На 4 февруари 1985 Васка Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури заедно с акварели и рисунки, с което прави богатото си художествено наследство достояние на обществото. Те днес са изложени в галерията, носеща нейното име, на бул. „Янко Сакъзов” №15.

Ако в ранните творби на младата авторка личи силното влияние на проф. Лазаров, в края на тридесетте години тя вече е изграден автор със собствен пластичен възглед, който се изразява в непринудените пози, в обединяването на обемите в общо композиционно решение при голото тяло („Девойка с плащ“, 1939), в одухотвореността на образа в портретите („Росица“, 1938). През 40-те год. скулпторката доразвива умението си да обобщава и уравновесява индивидуалните черти, за да постигне класически чисти лица, стреми се към освобождаване на телата от плоскостта и към извеждането им в триизмерно пространство („Седяща жена“, 1943, „На морския бряг“, 1946). През тези години създава и серия от еротични композиции.

Скулпторката участва в изработката на временната скулптурна украса на столицата (произведенията са от гипс) с фигурата „Работник“. Най-известното произведение на Васка Емануилова (в съавторство с Мара Георгиева) е централната трифигурна композиция на Паметника на Съветската армия в София (1953) представяща съветски войник, придружаван от миньор и майка с дете. Тандемът Емануилова-Георгиева създава редица тематични паметници из страната. Придобитият опит в архитектоничното изграждане на скулптурната композиция, позволява на ваятелката да се насочи към създаване на свободностоящи фигури с характерно свободно движение и изразителен силует („Нелегален позив“, 1954; „Жетварска песен“, 1955).

През шейсетте и седемдесетте години на миналият век В. Емануилова навлиза в зрелия период на творчеството си, който е и най-плодотворен. Произведенията от това време са с издължени пропорции, хармонични черти на лицата, завършено класично звучене, напомнящо на античния идеал за красота. Няколко скулптури от този период са експонирани в парковата среда на столицата.

За съжаление малки скулптурни творби като „Дете със стомна” (на бул. „Сливница”), „Гроздоберачката” (на „Римската стена”), „Момиче с книжка” (в градинката до „Халите”), „Момче с гъска” (в градинката до „Орлов мост”) бяха изтръгнати от Софийския пейзаж от мародери в началото на деведесетте години на ХХ в. За щастие копия на някой от тези произведения се пазят в галерия „Васка Емануилова”.

Използвана литература

Архив СБХ

Васка Емануилова. Живот на формата – изложба посветена на 100 годишнината от рождението. София, 2005.

Георгиева, Мара. 50-годишен юбилей на Васка Емануилова. // Изкуство. 1956, № 2, с. 48-52.

Цокева, Ева. Васка Емануилова. // Изкуство. 1977, № 2, с. 11-12.

Симеон Симеонов, Илия Мечков