Детайли за Обекта
Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда.
Йовков (Йордан), един от най-добрите съвременни български белетристи и драматурзи. Роден в с. Жеравна
(Котленско) през 1884 г., но отрасъл в с. Чифуткьой (Добричко); свършил
гимназия в София, дето следвал известно време и право. Преди Балканската война
учителствал в разни села из Добруджа, отпосле бил на служба в българската
легация в Букурещ. Йовков е познавач на селото, особено в Добруджа, и отличен
негов изразител. Увлекателен разказвач, дълбок психолог, голям поет. Драмите му
се играят с голям успех в Софийския народен театър и в провинцията. По неговите
творения и творенията на Вазов и Елин-Пелин българските деца изучават родния си
език. Член на съюза на българските писатели.
Автор на: Разкази, том I (1917), Разкази, том II (1918). Жетварят, повест (1920), Последна радост, разкази (1926), Старопланински легенди (1927), Вечери в Антимовския хан, разкази (1928), Албена, драма (1930), Милионерът, комедия (1930), Разкази, том III (1932), Боряна, драма (1932), Чифликът край границата, роман (1933), Женско сърдце, разкази (1935) и др. Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г.
Данчов, С., 1936, Т. 1
Йовков, Йордан Стефанов (1880-1937) – български писател реалист. През 1921-1927 е чиновник в българската легация в Букурещ. В много произведения – комедията „Милионерът” (1930), разказите „По жицата” (1942),
„Вълкадин говори с бога” (1932), романа „Приключенията на Гороломов” (1938) и
др. рисува отношенията в буржоазното общество от позициите на критическия
реализъм. Едни от най-поетичните му разкази, характерни за романтизма в
творчеството му, са „Старопланински легенди” (1927). В много от разказите си
Йовков поставя етични проблеми; това е характерно и за драмите му „Албена”
(1930), „Боряна” (1932), „Обикновен човек” (1936).
Енциклопедия А-Я, БАН, С., 1974, с. 335
