Скулптурна фигура „Лъв“. Паметник на незнайния войн. Военен паметник. Архитектурно-скулптурен ансамбъл
Детайли за Паметника
Скулптурна фигура на лъв в поза сфинкс, с глава, извърната на ляво (дължина 4 м). Големият български скулптор Андрей Николов работи върху образа на лъва пет години (1926-1931). Той си поставя задачата да създаде образ еманация на българския дух. Авторът се спира на млад, силен, едър лъв, символизиращ младостта на държавата и силата на народа. Лъвът е спокоен, в естествена полегнала поза, но готов за внезапен скок. Миролюбивият характер и човекоподобните лицеви черти на лъвската скулптурна фигура са били приети „на нож“ от българския генералитет. Не такъв трябва да бъде българския символ, казвали те, имайки в съзнанието си изправения, ревящ лъв на българските национал-революционери и от герба на Третата българска държава. По това време Николов вече е бил критикуван за своя миротворен подход при разработването на българската военна образност в неговият първи голям военен паметник „Скърбящият войн“ във Видин (1911). След много перипетии и преправки на проекта, през 1936 г. Андрей Николов завършва своя паметник, възложен му десет години по-рано от военния министър ген. Иван Вълков. Приемателната комисия, ръководена от военния министър ген. Христо Луков, настоявала за нови промени. Наложило се лично Цар Борис ІІІ, който високо ценял скулптора, да ходатайства за качествата на паметника. До 1941 г. Паметникът на незнайния войн останал скрит зад строителна ограда. Първоначалният монумент е имал значително по-голямо основно тяло, а лъвът е бил разположен върху него с лице към зрителите. Днес скулптурната фигура е разположена на значително разстояние от костницата, с лице към храм-паметника „Св. Александър Невски“ и към поклонниците, отправящи се към Вечния огън. Излъскан от играещите на него деца, лъвът може да бъде разгледан от всички страни. Такова е решението на авторския колектив на архитект Никола Николов, скулптора проф. Любен Димитров и инженер-конструктора Атанас Каракостов, възстановил паметника на Незнайния войн (1981). След развалянето на стария паметник, пострадал от бомбардировките, лъвът е преместен в „Двореца на децата“ до Панчарево. След това е разположен на брега на р. Искър, до моста при с. Горубляне (1952). Скулптурата е поставена на пътя за Пловдив, срещу входа на резиденция „Врана“, със съдействието на началника на управление „Пътища“ ген. Иван Винаров. След началото на строежа на магистрала „Тракия“ лъвът е открит край къмпинг „Врана“ (1975) и е прибран на съхранение във Военноисторическия музей в София, подобно на лъва от паметника на Първи и Шести пехотни полкове. Гипсовият оригинал на скулптурната фигура се намира в сградата на НДК.