Павел Вежинов, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на странична фасада на входа на жилищна сграда. Павел Вежинов е един от най-запомнящите се модерни български писатели. Той е космополитна личност, писател от световна величина, един от малкото, чието творчество запази своята популярност сред българската публика в новата епоха след края на държавния социализъм. Писателят е роден на 9 ноември 1914 г. в София, в някогашната Драз махала (на изток от бул. „Мариа Луиза“ и на север от „бул. Сливница“). Рожденото му име е Никола Делчев Гугов. Започва да пише от 18-годишен. Първата му публикация е хумористичното стихотворение „Есенни размишления“ в седмичника „Жупел“ (легалното хумористично списание на БРП(к)) с псевдонима Мустафа. Сътрудник в левите седмични вестници „Работнически литературен фронт“, „Литературен преглед“, сп. „Изкуство и критика“, както и в седмичника за литература, изкуство и обществена мисъл „Щит“. Отивайки да занесе дебютния си разказ във в. РЛФ, той измисля псевдонима си Вежинов, който заема от изпречилата му се табела на месарница „Вежен“. Участва в прогресивния литературен кръжок от 30-те години „Христо Смирненски“. Изключен е от гимназия заради участие в нелегален комунистически кръжок и успява да се дипломира пет години по-късно като частен ученик (според някои източници завършва гимназия във Варна). Следва философия в Софийския университет (1939-44). Първата му книга е сборникът с разкази „Улица без паваж“ (1938). В тях е разкрита нищетата на обитателите на крайните софийски квартали и техните мечти за по-добър живот. Във втория си сборник с разкази „Дни и вечери“ (1942) със стилистиката на сатиричната ирония са дадени портрети из света на градските собственици, софийското чиновничество, описано е всекидневието на столичната младеж. От есента на 1944 г. писателят участва във Втората световна война (заключителна фаза) срещу нацистка Германия като кореспондент и втория по ред гл. редактор на всекидневния бюлетин „Фронтовак“, орган на Първа българска армия. Този вестник е упражнявал значително влияние над българския войник. Впечатленията си от живота на българската армия и фронтовите действие авторът въплътява в поредица от разкази и повести. В тях на преден план са изведени проблемите на човешката личност. Павел Вежинов нашумява в следдеветосептемврийска България през 1949 г. с излизането на повестта „Втора рота“ и на романа за юноши „За честта на родината“, които са преиздавани многократно. Интересно място в творческото развитие на писателя заема 1947 година. Тогава той издава сборника с военни разкази „На пост“ и романа „Синият залез“, в който, подобно на по-късния роман „Тютюн“, главните герои са представители на българската буржоазия. Героите са представени по аналитико-психологически начин. Романът е заклеймен от критиката като проводник на „упадъчния психологизъм“ на Фройд и др. Авторът продължава да пише хумористични разкази, пародии и фейлетони. Заместник-редактор е на в. „Стършел“ (1947-1954). Печата в много български вестници и списания като „Литратурен фронт“ и „Изкуство“. През 50-те години Вежинов се опитва да пише романи и повести за успехите на социалистическите преобразувания в стила на господстващия соцреализъм (напр. романа „Сухата равнина“ (1952), но се утвърждава в криминалния жанр. Огромна популярност и индоктриниращо въздействие върху подрастващите пионерчета получават юношеските му криминалета „Следите остават“ (1954) и „Произшествие на тихата улица“ (1960). По това време авторът пише репортажна проза и пътеписи на спортна и олимпийска тематика. Той става съдия по бокс, председател на Българската боксова федерация. Покрай него израстват първите ни олимпийски медалисти в този мъжествен и опасен спорт. Павел Вежинов заема много ръководни постове в управлението на българската култура (литература и кинематография). Той е заместник- редактор на сп. „Септември“, а от 1972 г. е гл. редактор на сп. „Съвременник“, което определя високия художествен вкус на българската публика както по отношение на световната, така и на родната литература. Павел Вежинов е един от тримата бащи на българската фантастика. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. забележителните разкази „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Силно въздействащият му разказ „В един есенен ден по шосето“ се изучаваше по литература в 7 клас. Поврат в творческия път на писателя бележат сборникът му с разкази „Момчето с цигулката“ (1963) и романът „Звездите над нас“ (1966). Авторът обръща поглед към морално-психологическите проблеми на съвремието. Литературните критици са единодушни, че най-големите произведения на Вежинов са романът „Нощем с белите коне“ (1975) и повестта „Бариерата“ (1976). „Бариерата“ и сборниците с повести и разкази „Езерното момче“ (1978) и „Белият гущер“ (1982) също са приемани за фантастика, но по-скоро те могат да бъдат определени като фентъзи. В тях майсторски се преплитат реалното и фантазното, необичайното, тайнственото. Водещ е антропологичният интерес към човешката същност и нейното бъдеще в едни по-духовни измерения на човечеството. За 50 години литературна дейност писателят оставя над 40 заглавия. Много от неговите творби се превръщат в сценарии за филми. Вежинов написва над 30 сценария на художествени и документални филми. Той е съсценарист на сериала „На всеки километър“ (1969, 1971), сценарист на филмите „Следите остават“ (1956), телевизионните сериали „Произшествие на сляпата улица“ (1965), „Нощем с белите коне“ (1985), на вечните български филми „Специалист по всичко“ (1962), „Тримата от запаса“ (1971), „Бариерата“ (1979), на първия български научно-фантастичен филм „Трета след слънцето“ (1972). Павел Вежинов е лауреат на най-високите отличия на НРБ, бил е народен представител в три поредни народни събрания. Той е пример за недосегаем соцаристократ, който се е радвал на пълна свобода в творчеството и личният си живот. От 60-те години той ръководи българския културен живот без да бъде ангажиран идеологически. Писателят е бил виден бохем. Женен е четири пъти, последно за известната светска дама Нина Вежинова (починала 2015 г.). Говори се, че подбраните им гости редовно са осъмвали в апартамента им на ул. „Оборище“ №1 на игра на карти. Звездната двойка е била позната в повечето заведения на тогавашния столичен хайлайф. Писателят умира от инфаркт на 20 декември 1983 г. Негова наследничка е известната българска журналистка, телевизионна редакторка, сценаристка и писателка Павлина Делчева-Вежинова (1949), дъщеря от първия брак на писателя с художничкатата Виолета Молнова (1927-2010). Източник: https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1955-110-godini-ot-razhdaneto-na-pavel-vezhinov