Цар Освободител Александър II, паметник, архитектурно-скулптурен ансамбъл

Детайли за Паметника

Паметникът на Цар Освободител Паметникът на Цар Освободител е архитектурно-скулптурен монумент с голяма художествена стойност. Той е първи опит да се създаде ансамбъл в градски мащаб с оформяне на архитектурната среда на площада. Смело може да се каже че този най-скъп за времето си паметник продължава да бъде ненадминат връх и еталон за европейски стандарти като художествено постижение, като иницииране, организация, демократичност и прозрачност на конкурсното начало и на финансирането, срокове и качество на изпълнението... Инициативата за създаване на паметника е на Поборническо-опълченската организация в София през 1898 г. На следващата година съставеният комитет за построяване на паметника „Цар-Освободител Александър II” определил своят състав и финансовата си рамка. През 1900 г. комитетът определил мястото за издигане на паметника – пред сградата на „Народното събрание” и изработил подробна програма за международния анонимен конкурс в която били зададени всички основни изисквания и организационни въпроси. В проведеният същата година конкурс взели участие 31 кандидати от 13 държави. Всички проекто-модели в мащаб 1:6 пристигнали в София в 120 големи сандъци с обща тежест 22 тона. Проекто-моделите били изложени за публиката в Княжеския манеж в продължение на 15 дена. Авторитетното жури определило първа награда за проект №11 с мото „Рома”. Одобреният проект на флорентинския архитект Арналдо Цоки (тогава 38 годишен), макар във външно отношение да отстъпвал на някои по-големи и по-внушителни проекто-модели се отличил със „своя дълбок замисъл и идея, по вярно изобразените и пълни с живот и движение фигури и събития от Освободителната война, които са се врязали в душата на всеки по-интелигентен българин.” (Паметниците на София, Н.Ганев, С., 1937) На висок гранитен постамент (7,5 м.) се извисява статуята на Цар-Освободител, възседнал на кон (4,5 м.). В дясната си ръка държи манифеста, с който е обявил Освободителната война на 12 април 1877 г. в гр. Кишинев, а в лявата – поводите на своя мощен и строен кон. Под статуята, в пояс около пиедестала е поставена скулптурна орелефна група с десетки фигури и релефни изображения (в размер по малък от естествения). На лицевата страна на паметника е представена „Богинята на победата” с криле върху раменете, в дясната ръка с изваден меч, в лявата ръка с щит. От двете страни са представени знаменосци и барабанчици. От лявата страна (на зрителя, с лице към паметника) са изобразени на коне генерал Михаил Скобелев и Главнокомандващият Дунавската армия великият княз Николай Николаевич Старши. След тях са представени опълченците, предвождани от опълченецът Л. Стоянов. От дясно са изобразени генерал Йосиф Гурко и генерал Николай Игнатиев на коне, последвани от опълченци, начело с Димитър Петков, а след него Ив. Бобевски, Григор Найденов, Бошнаков и др. В дъното на орелефа, едва уловимо се забелязват донските и кубанските казаци със стърчащи над главите им копия (пики). На гърба на паметника орелефът изобразява целокупния български народ, мъже, жени и деца, граждани и селяни от всички крайща на България, включени в общото победно движение. От трите страни на пиедестала на паметника – изток, юг и запад, на трето скулпторно ниво са поставени големи бронзови барелефи в които са изобразени най-важните моменти и епизоди от и след Освободителната война. На южната страна, под орелефа „Българският народ” стои барелефът „Боят на опълченците при Стара Загора на 19 юли 1877 г.” Опълченците, начело с командира на 3-та опълченска дружина подполковник Калитин отбиват пристъпите на Сюлейман паша. Опълченците са представени с калпаци, русите с фуражки, а турците с фесове. В краката на опълченците се търкаля счупен топ. Представен е моментът на героичното спасяване на Самарското знаме от вражески плен. Между опълченците тук се забелязват образите на подпоручик Кисов, Бойчо Русев, Дуков и др. На западната страна на пиедестала се намира барелефът „Подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 19 февруари 1878 г.” Тук са изобразени делегатите от двете воюващи страни: от руска граф Игнатиев (представен отгоре в орелефа) и княз Ал. Иванович Нелидов, а от турска – Сафет паша и Намик паша. Барелефът от източната страна представя откриването на Учредителното събрание във Велико Търново (23 февруари 1879 г.), когато императорския комисар в България княз Ал. Михайлов Дондуков – Корсаков чете първото тронно слово. Той е изобразен в ляво, заедно със своите помощници, с които е управлявал България през време на окупацията: сенаторът Сергей Лукиянов, генералите Гресер, Золотарев, Домонтович и др. Наред с тях е изобразен първият български екзарх Антим I, председател на събранието, а до него Драган Цанков, Тодор Икономов, Митрополит Климент и др. От дясната страна на барелефа са изобразени Петко Славейков, Милко Балабанов, Тодор Бурмов, Атанас Узунов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Иван Вазов, д-р К. Стоилов, д-р В. Радославов, Иван Е. Гешов, Григор Начевич, М. Д. Греков, Димитър Петков (представен като опълченец в орелефа от запад) и др. Прави впечатление че са портретувани достоверно голям брой исторически лица-съвременници, при това голяма част от тях по това време са живи. Независимо от тогавашните политически борби и пристрастия е представен българският политически и културен елит от доосвобожденската и следосвобожденската епоха. Много от изображенията са правени от натура, със забележителна достоверност на детайла – облекло, снаряжение, оръжие и пр. На лицевата страна на паметника, върху гранитна плоча, с позлатени бронзови букви е написано „Царю-Освободителю – Признателна България”, както е било решено в първа точка от проекта на паметника. Малко по-късно след откриването на паметника, над цокъла, е поставен голям бронзов венец от лаврови и дъбови листа и надпис на румънски език „На Царя Александър II, за славен спомен от румънския крал Карол I”. Основният камък бил положен на 23 април 1901 г., Гергьовден, при особена тържественост, а откриването станало на 30 август, Неделя, 1907 г. с блестяща церемония, в присъствието на княз Фердинанд I и престолонаследника Борис. От Русия пристигнали много официални и неофициални гости начело с Великия княз Владимир Александрович, син на Цар Освободител, жена му Великата княгиня Мария Павловна, барон Каулбарс, генерал Паренсов (български военни министри съответно от 21.6.1882-7.9.1883 и 6.7.1879-22.3.1880) и др. При откриването на паметника са присъствали само специално поканени гости и официални лица като за целта били приготвени естради. Тържеството по случай откриването на паметника, както и на други паметници в Плевен, Пордим, Бяла и Горна Студена продължило цяла седмица. Строители на паметника са инж. Станишев, Никола Дишков, Вацслав Батек. За изграждането на паметника са изразходвани общо 400 000 златни лева от които 300 000 лв. постъпили от държавата, 50 000 лв. – дар от Княз Фердинанд, 50 000 лв. от Столична община и всенародна подписка. Всъщност, извън тази сметка, Столича община дала общо 75 000 златни лева.