Бета

Обекти

TЪРСИ

Национална галерия за чуждестранно изкуство, Държавна печатница („Квадрат 500”), Фридрих Шванберг, арх., Янко Апостолов, арх., паметна плоча, строителен надпис

Детайли за Паметника

Непосредствено след Освобождението в Княжество България възниква потребността от изграждането на държавен институт за книгопечатане. Този въпрос привлича вниманието и ангажимента на държавното ръководство. Още на 31 май 1880 г. министърът на финансите Петко Каравелов предлага в Народното събрание да се гласува кредит от 50 000 лева за основаване на Държавна печатница в столицата. Депутатите, без никакви възражения, дават своето съгласие. Ала възниква проблемът, на кого да се възложи реализирането на идеята. Изборът от специалисти е минимален и с тази задача е натоварен Георги Яковлев Кирков (1848-1929). Ето в едри щрихи неговата биография. Той е роден в Плевен. Завършва физико-математически науки в Новоросийския университет в Одеса. Изявен математик, картограф, график и типограф. Учител по физика и математика. Действителен член на Българската академия на науките. След Освобождението последователно заема длъжностите: финансов съветник на Софийския губернатор Пьотър Алабин, председател на Софийския окръжен съд, народен представител в Учредителното народно събрание, пръв директор на Народната библиотека, главен инспектор в Министерството на народното просвещение. Професионалните качества на Г. Кирков са безспорни и през лятото на 1880 г. той е изпратен за кратко време на специализация по графично и печатарско дело във Виена. Завръща се от столицата на Австро-Унгария заедно с първите майстори чужденци и с необходимите печатарски машини и материали. Всички трудности са преодолени и на 20 октомври 1880 г. Държавната печатница започва да работи. За директор е назначен Г. Кирков, който с прекъсвания заема тази длъжност до 1913 г. Печатницата се обслужва от 12 майстори и 30 работници. Първоначално тя се помещава в дъсчена барака, прилепена до сградата на Буюк джамия (днес там функционира Националният археологически музей и институт). Тук се поставят три скоропечатни преси, една книгорезачка, един стереотипен апарат и богат избор печатарски букви. Тържественото откриване на Държавната печатница става след няколко месеца на 25 януари 1881 г. в присъствието на княз Александър І, целият Министерски съвет и множество висши служебни лица. Работата на първото държавно стопанско предприятие от самото начало тръгва успешно. Още през първата година печатницата дава значителен чист приход в хазната. Скоростно нарастват и държавните поръчки. Това налага построяването на специално здание. Основният камък е положен от министър-председателят П. Каравелов на 14 май 1885 г. Изграждането започва веднага, но настъпилите съдбоносни събития – Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война са пречка за скорошното приключване на строежа. Новата сграда е завършена през 1887 г., когато става и пренасянето на печатницата. Тя се намира на улица „Московска” в центъра на София, а днес тук се помещава Националната галерия „Квадрат 500”. През следващите десетилетия развитието на Държавната печатница върви в положителна посока. Подобрява се нейното машинно оборудване, увеличава се административният и техническият личен състав. През 1923 г. към печатницата се открива специално училище по книгопечатане и графически изкуства. В края на 30-те години на миналото столетие тя разполага с 280 различни видове машини, а личният състав е вече 720 души. Съобразно изискванията на съвременната техника в нея са развити и уредени следните отдели: словослагателски, линотипски, стериотипен, букволеярски, печатарски, литоофсетов, книговезски и графически. Годишното производство на печатницата възлиза на 120 вагона различни видове преработена хартия. Тук се печати „Държавен вестник” и всички закони и правилници като издания на Държавното книгоиздателство, пощенски марки и карти, облигации, чекове, художествени албуми, многоцветни афиши, бандероли, гербови марки, канцеларски книжа и пр. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/ Пон, 25 Ян 2021

Дата на създаване:
Период:
след 1989 г.
Местоположение:
София ул. „19-ти Февруари” № 1

За коментари