Джузепе Гарибалди, паметник, скулптурен

Детайли за Паметника

Паметникът на Джузепе Гарибалди се намира на едноименния софийски площад (пред сградата на „КТ Подкрепа“). Състои се от статуя от бронз с малки размери върху висок постамент във формата на кръгла колона. Двуфигурната скулптурна композиция представя големия революционер с гола сабя в ръка, на кон, изправен на задните си крака. Той като че ли призовава легиона си на бой за благородната кауза - свободата на родната страна. Пред постамента, на нивото на тротоара, е поставена плоча с текст на български и английски език. Скулптурната фигура е висока 2 м. и тежи 130 кг. Поставен с Решение №626 по т. 15, Протокол № 48 на СОС от 1.10. 2009 г. Идеята за паметника и за реконструирането на едноименния столичен площад е осъществена десет години след възникването й, от творческия тандем - скулпторът Георги Чъпкънов и арх. Станислав Константинов. Конкретен повод е инициативата на италианския посланик, във връзка с посещението на италианския министър-председател. Паметникът е открит тържествено на 13 юни 2010 г. в присъствието на столичния кмет, българския и италианския министър-председатели, италианския посланик. Непосредствено преди това, за 24 май, в Рим е открит паметникът на патриарха на българската литература Иван Вазов. Мемориалният обект, чиято направа възлиза на около 60 000 лв. е дар за София от италианското посолство в България, с основното спонсорство на „Уникредит Булбанк“, „Девня Цимент АД“, „Италчементи Груп“, „Енел Марица-изток 3“ и „Италианска търговска камара“ в България, „Конфиндустрия България“, „Петролвила България АД“, „Екотерра и Ригони ди Азиаго Противити“. Пиедесталът е дело на каменоделската фирма „ДАНО-Р ЕООД”. Скулпторът Георги Чапкънов е трябвало да извае Гарибалди в съкратени срокове. Той споделя: „Това е необикновен паметник. Площадчето е малко. Предизвикателството е такова, че на малко място трябва да се направи паметник, който да изглежда значителен и по тази причина съм го направил Гарибалди източен като струна със сабя в ръката, която бележи директно небето.” С паметникът се честват и двайсетината български гарибалдейци, участвали в „Похода на хилядата” (1860).