Николай Софийски, Св. Мученик, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на стълб на оградата на параклиса на светеца. На 17 май 1555 г. Николай е жестоко убит от фанатизирани турци заради отказът му да приеме Исляма. За да не бъде обявен за светец, турските власти нареждат тялото на Николай да бъде изгорено. Но вярващи християни събират малки частички от черепа и кости. Съществува предание, че на местата, където попадат частици от останките на мъченика избликват извори, от които местността получила името си „Три кладенци“ (Юч-бунар). В 70-те години на ХХ в. на лобното място на светеца в старата местност „Търницата ”, днес на ул. „Цар Симеон”№ 125, е издигнат параклис, който се посещава от вярващите всеки делничен ден в ранния следобяд. Наблизо, в самото начало на ХХ в. е построен величествения храм с патрон „Св. Николай Нови Софийски”. В него се пази икона и сандъче с мощите на софийския светец, които се изнасят за литийно шествие на 16 май вечерта, а на 17 май през целия ден са обект на почит от вярващите. Софийският светец е роден през 1510 г. в Янина (днес в Гърция), където усвоява обущарския занаят. След смъртта на родителите си младият мъж се установява в София, създава свое семейство, но много скоро напуска града и постъпва в гвардията на влашкия воевода Мирча. Отново се завръща в София. Неговите колеги-мюсюлмани от обущарския еснаф чрез измама успяват да го обрежат. Николай не се отрича от християнската вяра. По тази причина е заловен, измъчван, съден и жестоко убит на 17 май 1555 г. Вярващи християни откриват и спасяват мощите му и ги поставят в ковчега при мощите на св. крал Милутин в несъществуващия днес храм „Свети Архангели - Безплътни сили”. На църковен събор, свикан в София от митрополит Яков, непосредствено след кончината на Николай, той е канонизиран за светец. Софийският духовник дякон Матей Граматик, очевидец на случилото се, изготвя служба и пространно житие за светеца. Няколко десетилетия по- късно, в 1596 г. в Куриловския манастир преподобний Пимен прави първото му изображение в стенопистта на манастирската църква. Зографът изобразява светеца като млад мъж, без да се съобразява, че той е бил на 45 г., когато умира за христовата вяра. В началото ХVІІ в. образът на светеца се появява в култови сгради на територията на днешна Македония, а през 1616 г. - в сеславския манастирски храм „Св. Николай Мирликийски” и в търновската църква „Св. Георги”. Към средата на ХVІ в. е изобразен и в много храмове на територията на дн. Сърбия. През 1703 г. св. Николай Нови Софийски е стенописван и в Арбанашкия манастир „Успение Богородично”. В по-ново време Пайсий Хилендарски с неговата „История славянобългарска” прави светеца изключително известен. Той е стенописван от Захарий Зограф в Рилския, Троянския и Преображенския манастири. През 1869 г. Никола Образописов го включва в стенописната украса на Долнолозенския манастир „Св. Спас” край София. Най-вероятно е изобразяван и в храмовете на малки населени места, като например в храма на с. Белотинци Монтанско. Във втората половина на ХХ в. св. Николай Нови Софийски е стенописван медальонно или в цял ръст съответно в митрополитския храм „Св. Неделя” и в енорийския храм „Св. Георги” в с. Бистрица. На двете места светецът е изобразен заедно с други прочути софийски светци от ХVІ в. - съответно св. Терапонтий и св. Георги Нови. Впечатляващо е изображението на двамата местни светци в шопски носии в бистришкия селищен храм. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/657 Сря, 16 Май 2018