Елисавета Багряна, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда пред входа.  Името на Елисавета Багряна (1893–1991) без съмнение се свързва с най-известното поетично присъствие на жена в българската литература. Освен че е в редиците на първите български поетеси след Освобождението, тя е и първата ни поетична знаменитост, родом от град София. Елисавета е първото от седемте деца на чиновническото семейство Любомир и Марийка Белчеви. Наследник и по майчина, и по бащина линия на учители и свещеници (Добри Чинтулов е нейн роднина), Лиза, както са я наричали приятелите й, израства в културна и хармонична семейна среда със свободолюбив светски дух. Първоначално семейство Белчеви живее в къща на ул. „Раковска“ (както са я наричали тогава), между ул. „Гургулят” и Перловската река. По-късно семейството се премества в обширна къща на днешния пл. „Патриарх Евтимий“, на мястото на която сега се намира кино „Одеон”. От младежка възраст Лиза е почитателка на танците и общува свободно със своите връстници. Изявените литературни интереси на младата жена я отвеждат до специалност „Славянска филология“ в Софийския университет (1911-1915). По това време тя редовно следи културния живот в столицата и общува с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и др. Особено силна е връзката й с изявявалия се дотогава като поет Йордан Йовков. Изследовате смятат, че плод на платоничната любов на Йовков към начеващата поетеса е един характерен тип възвишени женски образи (Вяра, Нона, Рада, Асие) в негови разкази. През 1915-1919 г. Лиза Белчева е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1919 г. се омъжва за кап. Иван Шапкарев и ражда единственото си дете Любомир. Бракът с ревнивия й съпруг, под един покрив с деспотичната му майка в населявания от македонски бежанци софийски квартал Ючбунар, се оказва невъзможен. През този период младата жена започва да сътрудничи на „Вестник на жената“ със свои стихотворения и поетични преводи подписани с псевдонимите Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче. Започва да печата и в списанията „Обществена мисъл“ под псевдонима Лиза Белчева и „Златорог“ с бързо възприетия псевдоним Е. Багряна. През есента на 1923 г. поетесата напуска семейният дом и пребивава в Берлин и Мюнхен в средата на български писатели, художници и артисти. През 1925 г. се запознава с известния литературен критик Боян Пенев, чиято жена е била поетесата Дора Габе. Между двамата пламва любов и те се решават да сключат брак. Багряна получава развод през 1926 г., но на следната година Б. Пенев е застигнат от преждевременна смърт. От любовни съперници Е. Багряна и Д. Габе се превръщат в приятелки и сътруднички, като през периода на т.нар. „народна република” те стават лицето на българската поезия пред света. През последните десетилетия от живота си до своята кончина през 1991 г. неуморимата пътешественичка живее близо до първия си дом на ул. „Неофит Рилски” №58. В периода 1927-1983 г. поетесата издава девет стихосбирки, пише за деца, превежда. В нейната поезия може да се напипа пулса на личностните преображения на жената по пътя от младостта към старостта. През целият си дълъг живот поетесата се радва на широка популярност и висока оценка, намерила израз и в многобройни наши и чужди награди за литературно творчество. Поезията й е превеждана на повече от 25 езика.