Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда – къща. Подвързачов (Димитър, Хамлет, принц Датски), български поет, фейлетонист и преводач. Роден през 1881 г. в Стара Загора, дето следвал гимназия. Автор на лирически стихотворения, пръснати из разни периодически издания, и на множество хумористични стихотворения, драски и фейлетони. Редактирал списание Звено, хумористичното списание Българан (с Ал. Божинов и Р. Алексиев) и др. Направил редица преводи, предимно от руските класици, между които в стихове: От главата си тегли от Грибоедов и Маскарад от Лермонтов: Автор на: Как дяволът чете Евангелието, сборник хумористични драски, фейлетони и парадокси (1933), и на книгите за деца (в стихове): Приключенията на Крачун и Малчо (2 кн. 1932 и 1933) и Войната на джунглите (1934). Дебелянов (Димчо), български поет (1887-1916). Роден в Копривщица, завършил гимназия и следвал няколко семестра право в София; убит в Световната война при Демир-Хисар. Оставил едно томче стихотворения (изд. 1927). Ценен поради искреността си. – През 1934 г. в Копривщица бе издигнат паметник на поета (работа на скулптора Ив. Лазаров) Йовков (Йордан), един от най-добрите съвременни български белетристи и драматурзи. Роден в с. Жеравна (Котленско) през 1884 г., но отрасъл в с. Чифуткьой (Добричко); свършил гимназия в София, дето следвал известно време и право. Преди Балканската война учителствал в разни села из Добруджа, отпосле бил на служба в българската легация в Букурещ. Йовков е познавач на селото, особено в Добруджа, и отличен негов изразител. Увлекателен разказвач, дълбок психолог, голям поет. Драмите му се играят с голям успех в Софийския народен театър и в провинцията. По неговите творения и творенията на Вазов и Елин-Пелин българските деца изучават родния си език. Член на съюза на българските писатели. Автор на: Разкази, том I (1917), Разкази, том II (1918). Жетварят, повест (1920), Последна радост, разкази (1926), Старопланински легенди (1927), Вечери в Антимовския хан, разкази (1928), Албена, драма (1930), Милионерът, комедия (1930), Разкази, том III (1932), Боряна, драма (1932), Чифликът край границата, роман (1933), Женско сърдце, разкази (1935) и др. Лилиев (Николай), български лирически поет. Роден в Стара Загора през 1885 г., свършил търговско училище в Свищов и търговска академия в Париж. В началото учител, после драматург на Народния театър в София. Сътрудничел в сп. Демократически преглед, Съвременна мисъл, Звено, Златорог (на което е и редактор) и др. Тихата скръб на самотата се разлива кротко в неговата поезия. Издал е стихотворните сбирки: Птици в нощта (1918), Лунни петна (1922), Стихотворения (1931); преводите в стихове – Хернани, от В. Юго (1920) и Електра, от Хофманщал (1930). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936 Какво можем да кажем за днес най-слабо известния от четиримата писатели? Димитър Димитров Подвързачов е роден през 1881 г. в гр. Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, който умира преди появата му на белия свят. Следват трудно и безрадостно детство и юношество. Димитър учи в Стара Загора и в гимназията в Хасково, която не успява да завърши, поради недостиг на средства. Младият човек започва работа като чиновник в окръжните училищни инспекции в Стара Загора и Шумен и като секретар на ІІІ-та Мъжка гимназия в София. Димитър Подвързачов е значителна фигура в българския културен живот. Той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористичното стихотворение, художествената проза, превежда и редактира. През 1909-10 г. редактира хумористичното списание „Оса”, през 1911-12 г. списание „Смях” заедно с Ал. Божинов. В София писателят живее на квартира с Димчо Дебелянов. Двамата приятели по това време съставят и редактират първата антология в историята на българската литература - „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). Заедно с Д. Бабев, по същото време, редактират сборника „Театър и вечеринки” (1910). През 1914 г. Подвързачов е гл. редактор на списание „Звено”, в което се изявяват българските „символисти”. По негова инициатива за сътрудници на списанието са привлечени много талантливи наши писатели сред които Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев, журналистите братя Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др. Писателят участва в Балканската война. През Първата световна война той е един от литературните редактори на сп. „Отечество” и на в. „Военни известия”. През 1918-19 г. работи като лит. редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев, а през октомври – декември 1920 г. е драматург на Народния театър в София. От 1919 г. до 1934 г. Димитър Подвързачов е отдаден на журналистическа и коректорска работа във вестниците „Зора”, „Епоха”, „Час”, „Знаме”, „Демократически сговор”, „Македония” и др. През 1934-36 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека”. През 1936-37 г. е лит. редактор на в. „Днес”. За първи път Д. Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Нов път”, „Съвременник”, „Листопад” и др. През 1932 г. писателят издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони”, а скоро след това написва произведенията за деца „Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-34) и „Война в джунглите” (1934). Д. Подвързачов умира в София на 13 ноември 1937 г. само на 56 години. Издание на творби на автора излиза през 2009 г. в поредицата „Другата българска литература на ХХ в.” Димитър Подвързачов е определян като наследник на Алеко Константинов и Стоян Михайловски и като приемник и учител на Христо Смирненски. Възприеман е като духовен баща на поколението български творци след Иван Вазов, Кирил Христов и Стоян Михайловски. Подвързачов се подписва с различни псевдоними - Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1444-140- Сря, 06 Окт 2021