Стоян Михайловски, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда до входа. Плочата е подменена след 1989 г. Старият текст е бил следният: НА ТОВА МЯСТО БЕ ДОМЪТ, В КОЙТО ЖИВЯ И ТВОРИ ОТ 1905 ДО 1927 Г. ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ-САТИРИК СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ Авторът на стихотворението „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“), превърнало се впоследствие във всеучилищен химн, произхожда от стар, заможен и културно просветèн род. Неговият баща – Никола Михайловски е виден учител, книжовник и общественик във времето на Възраждането и след Освобождението, а чичо му – митрополит Иларион Макариополски (чието светско име е Стоян Стоянов Михайловски) - водач в борбата за самостоятелна българска църква. Стоян Михайловски получава първоначалното си образование в родния си град Елена и във Велико Търново. През 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. От тези ранни години започва и литературната му дейност на страниците на сп. „Читалище“ в Цариград. В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Екс ан Прованс, Франция, където изучава правни науки в Université Bouches de Rhône. Прекъсва образованието си поради Освободителната война (1877 – 1878 г.) и завършва следването си отново във Франция през 1883 г. След завръщането си в България, Михайловски заема видни постове в управлението на младата българска държава. Работи последователно като адвокат и съдия в гр. Свищов, гл. редактор на в. „Народний глас“ (1880, Пловдив), учител, висш чиновник, преподавател по френски език в Юридическия (1892–1894) и Историко-филологическия факултет (1897–1899) и доцент по всеобща литературна история (1895–1899) в Софийския университет. От 1892 г. е дописен член на Българското книжовно дружетво (днес Българска академия на науките), а от 1898 г. – неин действителен член. Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, басни, афоризми, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Неговите басни „Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“ представляват класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. Емблематична за художественото дело на Стоян Михайловски е и „Книга за българския народ“. Друга характерна черта в неговите произведения е философската насоченост – той е приближен до кръга „Мисъл“ и пише за едноименното списание от 1892 година. През същата година, в юнската книжка на списанието е поместен текста на неговия „проект за български всеучилищен химн“ със заглавие „Кирил и Методий“, а десетилетие по-късно Панайот Пипков, създава музиката към него. Любопитен е моментът с композирането на музиката към стихотворението. През 1901 г. то вече се изучава в много от българските училища. В навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил), в Ловеч композиторът, тогава учител по пеене в местно училище, се вдъхновява от възторженото рецитиране на негов ученик и започва да пише нотите с тебешир. Така той композира мелодията на една от най-популярните български песни, останала в съзнанието на поколенията като „Върви, народе възродени“. В творчеството си писателят използва различни псевдоними, с които подписва своите произведения. Някои от по–интересните от тях са: De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков, Драгостин Истров, Муслак. Освен като творец, Стоян Михайловски се изявява и като активен общественик – председател е на Върховния македоно-одрински комитет (1901–1903), народен представител в ІІІ Велико народно събрание(1886–1887), VІІІ и XIII Обикновено народно събрание (1894–1896), (1903–1908), той е и последователен антимонархист.Често е уволняван от работа, поради убежденията и принципите си. В началото на 1904 г. Михайловски предизвиква конфликт с княз Фердинанд, чрез поредица от негови статии. Заради една от тях, отпечатана във в. „Ден“ - „Потайностите на българския дворец“, е даден под съд по специално създадения за случая Закон за защита на Особата. След шумен съдебен процес, по време на който демократичната общественост застава на негова страна, му е наложена 7-месечна условна присъда. През следващата 1905 г. се оттегля от активна обществена и редакторска дейност. Оттук нататък Стоян Михайловски съсредоточава творческото си внимание върху нравствените и религиозните проблеми на личността. Започва сътрудничеството му в сп. „Духовна пробуда“ и „Църковен вестник“. В тези и в някои други издания той отпечатва огромен брой художествени и публицистични текстове, сред които преобладават религиозните стихотворения и размисли. Умира на 3 август 1927 г. в гр. София. Предсмъртното му желание е било да бъде погребан до гроба на Иван Вазов (покрай храм-паметника „Св. Александър Невски“), но то не е изпълнено поради несъгласието на Вазовите сродници. В колекция „Старопечатни, ценни и редки книги“ на РИМ - София са събрани няколко стотици книги с историческо, художествено, образователно, богословско и богослужебно съдържание. Една съществена част от тях - 50 на брой са дарение от семейната библиотека на наследниците на Стоян Михайловски - Константин Георгиев и Стоян Константинов Саеви. Това са предимно избрани съчинения, стихосбирки, поеми, басни, сказки, сонети на Стоян Михайловски, издавани между кр. 80 - те г. на XIX в. и кр. 30 - те г. на XX в. На страниците някои от тях присъстват ръкописни бележки от автора - „поправки и прибавки, направени от мене“. Сред дарените произведения има и издания на френски език, отново с авторството на Михайловски, както и книги, на български писатели и поети, ползвани от него и запазени от съпругата му Райна Петрович - Михайловски. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1280 Чет, 07 Ян 2021