Алеко Константинов, паметник, скулптурен

Детайли за Паметника

Паметникът на Алеко Константинов е осъществен като композиция с една от уличните лампи на бул. „Витоша“. На нисък метален постамент е поставена изправената фигура на писателя, „подпряна“ до стълба на уличната лампа. Отделно до стълба е „подпрян“ куфар. Фугиралната композиция е направена от бронз. Статуята на писателя е с височина 2 м. Над нея, на максимална височина 3,5 м. са разположени 5 табели. На табелата, сочеща на североизток е изписано името на гр. Свищов, а на тези, сочещи на северозапад – имената на градовете Будапеща, Прага, Виена, Чикаго. Статуята на „Щастливеца“ е с поглед отправен към планината Витоша. Проектът на стойност 50 000 лв. е осъществен след проведен конкурс (с бюджет 60 000 лева), финансиран от Столична община и Община Свищов (предвидените награди за първите три места са съответно 2000, 1500 и 1000 лв.) Предложените проекти на Георги Чапкънов, Неделчо Костадинов, Борис Борисов и Гълъбин Христов бяха предварително обявени и се радваха на общественото внимание. Първите двама автори участваха в предишен конкурс за паметник на Алеко Константинов и Бай Ганьо, който поради несъгласуваност с Министерството на културата бе прекратен и бе обявен новият, със задание да бъде представен Алеко Константинов без своя знаменит литературен герой. Паметникът на „Щастливеца“ предизвиква широк обществен отзвук и разнообразни тълкувание. Отправяни са критики към избраното местоположение - на пешеходната зона (бул. „Витоша“) до входа на метростанция „НДК“, на нивото на тротоара. Паметникът бе официално открит с духова музика на 11 май, 119 г. от трагичната смърт на писателя, загинал пронизан от куршум, предназначен за неговия спътник – известен тогава политик. На церемонията присъстваха кмета на София Йорданка Фандъкова, заместник-кмета на Столична община д-р Тодор Чобанов, Кристиян Кирилов, председател на Общинския съвет на град Свищов, Стоян Алексиев, изиграл ролята на самия Алеко Константинов във филма на Иван Ничев „Бай Ганьо тръгва из Европа“ и др. Константинов (Алеко), голям български писател – най-добрият хуморист, авторът на Бай-Ганю (1863-1897). Роден в Свищов, довършил гимназия в Николаев, висшето си образование (по право) получил в Одеса (1885); три години бил съдия, а след това (от 1888) се отдал на литература. Убит на праздника на св. Кирил и Методий с куршум отправен другиму, по шосето Пазарджик – Пещера. – Трите му пътувания – до Париж (1889), до Прага (1891) и до Чикаго (1892) са му дали изобилни наблюдения, впечатления и преживявания за разказите за прочутия герой Бай-Ганю (1895) и за До Чикаго и назад (1894), - пътни бележки които имаха грамаден успех и наедно с Вазовите Великата Рилска пустиня и В недрата на Родопите създадоха настроение и подготвиха идеята за туризма у нас. Алеко е написал още редица фейлетони (подписвани с псевдонима Щастливец) и хумористични разкази, а тъй също е направил преводи от Пушкин (Полтава, Бахчисарайски фонтан), Лермонтов (Беглец, Демон), Некрасов (Руски жени), Молиер (Тартюф) и др. – Съчиненията му са издадени в 2 тома под редакцията на П. Славейков и проф. Б. Цонев (1901-1903). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936, Т. 1