Руски паметник, архитектурен ансамбъл. Паметник на Освободителната война

Детайли за Паметника

ВОЙНИШКИ ПАМЕТНИК Руски паметник (1880-1882) е първият паметник в София след Освобождението и е първият паметник на руския император Александър II (1818-1881), известен с прозвището „Цар-Освободител”. След построяването на едноименния монумент пред Народното събрание (1907) паметникът става известен като „Руски”. Монументът е издигнат по руска инициатива и с руски средства, възлизащи на 25 000 златни лева. Вероятно автор е или руският академик В. Йосифович Шевруд, чието дело са Руският паметник при Плевен и паметникът на Плевенските герои в Москва, или цариградският архитект Вокар, създал десетки руски паметници в страната. Руски паметник стои най-близко до така характерния за паметникостроителството на ХIХ в. вариант на класическия римски обелиск с формата на паралелепипед, увенчан с висока пирамида с пресечен връх. Висок е 10 м. Направен е от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и мраморния релеф на герба на Русия и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст) – от бял мрамор. На източната страна на паметника се намира надпис „В царствованiи Александра II-го императора всероссiйского волею и любовью его освобождена Болгария 19. февраля 1878 года”, а на западната „Не намъ. Не намъ, а имени твоему. 1877-1878”. Изборът на място на паметника не е случаен – намира се в началото на шосето за Княжево (тогава „Бали ефенди”), по което турците отстъпват при освобождението на София. Предвиждало се е около паметника да бъде изграден обширен парк. Към края на века тук се оформя просторен площад с кръгово движение, който започва да носи името „Руски паметник”. Паметникът е осветен и открит на 29 юни (Петровден) 1882 г. в присъствието на българския владетел княз Александър I Батенберг, руския дипломат, офицери, войници и граждани и това е една от първите официални прояви с масов характер на младата българска управа в новата столица.