Стилиян Чилингиров, паметна плоча
Детайли за Паметника
Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда. Стар адрес - бул. „Бирюзов” №37. Стилиян Чилингиров е талантлив и плодовит български писател, учен-етнограф, политик и общественик от първата половина на ХХ в. Известен е като последният български възрожденец. Той е един от основателите на Съюза на българските писатели през 1923 г. и негов председател в първата половина на 40-те години на ХХ в. Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден в Шумен на 26 октомври 1881 г. в семейството на местния занаятчия – Хаджи Добри. В родния си град завършва основно и педагогическо училище, след което учителствува в русенското село Мечка и варненското село Султанци. Като студент по педагогика в Софийския университет е председател на Студентския клуб и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София. След завършването на университета е назначен за библиотекар в Народната библиотека. Със съдействието на проф. Иван Шишманов две години специализира литературна история и естетика в Дрезден и Лайпциг. След завръщането си в България работи в администрацията на сп. „Звездица”, след което е назначен за коректор на сп. „Училищен преглед” лично от проф. Иван Шишманов. Известно време е учител във софийската Втора мъжка гимназия по немски език. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Главен редактор на в. „България“ (1911-13) и на сп. „Бразда“ (1914-15). Стилиян Чилингиров участва в Научната експедиция в Добруджа (1916–17). Поддиректор (1916-19) и директор (1919-22) на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (сега Национален институт за етнология и фолклористика с музей при БАН). Ст. Чилингиров е сред инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до министър-председателя Богдан Филов за спасяването на българските евреи. През 1942 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Шумен. След 9-ти септември 1944 г. писателят е забравен, а творчеството му е пренебрегвано. През 1955 г. Ст. Чилингиров прекарва сърдечен удар и се оттегля от обществения живот. Умира в София на 23 ноември 1962 г. След кончината на Стилиян Чилингиров, на високо ниво в управлението на държавата, е поставен въпросът за запазване на неговия кабинет в автентичен вид, архива му и голямата му библиотека. Обмисляно е те да се използват в изграждането на бъдещия Литературен музей на България. Изготвено е предложение за организиране на музейна сбирка „Стилиян Чилингиров”. През 1968 г. домът на писателят е обявен за паметник на културата, след което за съжаление разрушен. В новопостроената кооперация служители на Националния литературен музей (НЛМ) възстановяват неговия работен кабинет - Мемориален кабинет „Стилиян Чилингиров“. Библиотеката на писателя включва 21 000 тома на различни езици. Сред тях много произведения на български творци от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. с автографи. Значима е колекцията от редки, ценни, ръкописни и старопечатни книги от ХVІІІ в. до 1878 г. на български, руски, сръбски, гръцки, немски и френски език. Високо оценена е колекцията книги на сръбски и чужди езици, посветени на историята и миналото на сръбския народ. Голяма част от тях са получени като подарък в благодарност за усилията в спасяването на Белградската библиотека по време на Първата световна война. Голяма част от тях е с печати на библиотеките в Белград, Ниш и др. сръбски градове. В изложбата са представени произведения на художниците Петър Морозов, Харалампи Тачев, Райко Алексиев и др. както и много вещи на писателя с висока художествена стойност. Източник: https://mail.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1456-140 Виж http://www.busols.com/~jivko/chilingirov/archive.html