Иван Вазов, гроб

Детайли за Паметника

В източната част на градинката зад църквата „Св. София” се намира гробът на класика на българската литература народният поет Иван Вазов (09.07.1850 - 22.09.1921). Мястото на гроба е избрано по негово желание – да се вижда Витоша, която той така възторжено възпява в стиховете си. Поетът пожелава пет години след смъртта му, на неговия гроб да бъде поставена витошка морена от местността „Златните мостове”, където той често отивал на излет. Десеттонната скала (вис. – 2,5 м, шир. 1,6 м) е докарана от планината с кола, теглена от три двойки биволи. За целта е прокаран планински път с дължина 4 км. Превозването на скалата отнело осемнайсет дни. Това се случва по време на кметуването на Вазовия брат – генерал Владимир Вазов (1926-1932). Гробът поразява със своята скромност. На морената са изсечени имената на поета, годините на раждането и смъртта му и християнски кръст. Над нея е спуснала клони плачуща върба. Гробът на писателя е първият паметник изграден в района с най-високо монументално и сакрално значение за град София. Тук се издигат още паметниците на Иван Вазов (пред църквата „Св. София”), на Иларион Макариополски, Паисий Хилендарски, Св. Климент Охридски, цар Самуил, Петко Д. Петков, Борис Христов, на всички български войници без гробове, чиито кости са останали разпръснати по бойните поля (паметник на „Незнайния войн“), на всички участници в Българското опълчение (паметник на „Българския опълченец”), както и в чест на загиналите невинни граждани при бомбардировките на София и на спасяването на българските евреи. Иван Вазов е роден в Сопот на 9.07.1850 г. в семейството на средно заможен търговец. Завършва сопотското местно и класно училище. През 1865-1866 г. учи гръцки език при Ботьо Петков в Калофер, като става негов помощник. Продължава образованието си в пловдивското епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий”. През 1870 г. е изпратен от баща си да учи търговия в Олтеница, Румъния. Тук Вазов се сближава с българските революционери емигранти, запознава се с Христо Ботев, което допринася за оформянето му като поет и гражданин. През 1872-1873 г. е учител в Мустафа паша (днес Свиленград), а през 1875 г. се завръща в Сопот и става член на местния революционен комитет. След избухването на Априлското въстание емигрира в Букурещ и става секретар на Българското централно благотворително общество. По време на Руско-турската война (1877-1878) е чиновник в канцеларията на свищовския и на русенския губернатор. След Освобождението Вазов е председател на Окръжния съд в Берковица. През 1880-1886 г. живее в Пловдив, където активно участва в културния и обществено-политическия живот на Източна Румелия. Той е народен представител, член на Постоянния комитет (1880-1885) и председател на Областното събрание (1884-1885). След контрапреврата и детронацията на княз Александър І (август 1886) като изявен русофил е принуден да емигрира и заминава през Цариград за Одеса. През 1889 г. се завръща в България и се установява в София. През 1891 г. сключва брак с Атина Болярска, племенница на Васил Друмев, но съвместният им живот продължава само около една година, въпреки, че писателят никога не успява да получи развод. Включва се активно в дейността на възстановената Народна партия. Избран е за народен представител в VІІІ Обикновено народно събрание (1894-1896) и министър на народното просвещение в третото правителство на д-р Константин Стоилов (1897-1899). В периода от септември 1897 г. до 1899 г. е министър на образованието в правителството на Константин Стоилов. В началото на ХХ в. се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V Велико народно събрание. Обществените му позиции го издигат до действителен член на Българското книжовно дружество от 1881 г. и негов почетен член (вече БАН) от 1921 г. През 1920 г. с голяма тържественост е отбелязана 70-годишнината на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за „народен поет”. Умира в София. Погребан е зад базиликата „Света София”. Вазов често е наричан патриарх на новата българска литература. Той създава огромно по обем творчество във всички художествени и художественопублицистични жанрове. Първоначално се отдава само на поезията. Първото му известно публикувано стихотворение е „Борът” от 1870 г., с което добива известна популярност. Следват стихосбирките „Пряпорец и гусла” (1876) и „Тъгите на България” (1877). Най-значимото му произведение е романа „Под игото” (1889-1890, самостоятелно издание 1894 г). В белетристиката на Вазов следва да споменем романа „Нова земя” (1896), разказите „Повести и разкази” (3 тома, 1881-1893), „Драски и шарки” (2 части, 1893-1895), „Видено и чуто” (1901), „Пъстър Свят” (1902). Иван Вазов има слабост към българската история. Посветени на Априлското въстание и Руско-турската война са стихосбирките му „Пряпорец и гусла” (1876), „Тъгите на България (1877), „Избавление” (1878), „Гусла” (1879-1881), „Поля и гори” (1884), цикълът „Епопея на забравените” (1881-1884) – най-яркото му поетично дело. Автор е на девет поеми – „Грамада” (1880), „Загорка” (1883), „В царството на самодивите” (1893) и др. Първото му произведение в проза са спомените „Неотдавна” (1881), а първата му повест – „Митрофан и Дормидолски” (1881). В стиховете му за войните съжителстват патосът на патриота и огорченията на хуманиста. Това най-ясно личи в стихосбирките „Сливница” (1886), „Под гърма на победите” (1914), „Песни за Македония. 1913-1916 г.” (1916). Не остава незасегната от вниманието му и българската природа. Подобно на Ботев, той посвещава стихове и на майка си. Големият ни творец не е оставил силна любовна лирика, но темата е засегната в стихосбирката „Люлека ми замириса” (1919), създадена в последните години от живота му. Софийската общественост и Столичната община многостранно засвидетелстват почитта си към Иван Вазов. В къщата на народния поет на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски” и „Иван Вазов” още през 1926 г. е открита музейна сбирка и това е първият български литературен музей. В отделните стаи е разположена художествено-документалната експозиция. Един от софийските квартали и пазарът до него носят името „Иван Вазов”. Народният театър също се именува „Иван Вазов”. Пред църквата „Света София” се издига паметник на „Патриарха на българската литература”. Той е дело на скулптура Иван Блажев и е изграден през 50-те години на миналия век. Вазов е патрон на училища и читалища в София. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1209 Чет, 09 Юли 2020