Тодор Александров, бюст-паметник, Борисова градина

Детайли за Паметника

Бюстът-паметник на Тодор Александров е разположен до езерото с патиците, в централната част на парк „Борисова градина“, обявена за резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.) Част от алеята на бележитите българи. Наблизо се намират паметниците на други бележити македонски революционери с българско самосъзнание – Гоце Делчев, Даме Груев и Ванчо Михайлов. Бюстът е реплика на паметника на „некоронования цар на Македония“, издигнат през 1992 г. в Кюстендил. Изображението е по портрет, рисуван от Димитър Гюдженов, а четническата униформа е по снимки на войводата. Същият паметник може да бъде видян в Морската градина в гр. Бургас. Паметникът е открит на 16. септември 2000 г. с водосвет от кмета на София – Стефан Софиянски и от лидера на ВМРО – Красимир Каракачанов в присъствието на десетки родолюбци, сред които и българи от днешна Р. Македония. Паметникът е на стойност над 8 000 долара. Надписи: ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ 4. III. 1881 31.VIII.1924 ГР. ЩИП ПИРИН ПЛАНИН ТОЗИ ПАМЕТНИК Е ИЗДИГНАТ ПО ИНИЦИАТИВА НА В.М.Р.О. МЛАДЕЖКА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРЕЗ 2001 Г. ДАРИТЕЛИ СА РОДОЛЮБИВИ СЛЕДОВНИЦИ НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ОТ БЪЛГАРИЯ, МАКЕДОНИЯ, АМЕРИКА И АВСТРАЛИЯ Александров (Тодор), легендарен македонски революционер и войвода (1881-1924). Роден в Щип, свършил Скопското педагогическо училище, след това учителствал последователно в Кочане, Виница, Кратово и Щип. Предал се на революционното дело през 1908 г. и постепенно се издигнал до негов шеф. Македонската революционна организация не познава фигура по-могъща от него. Той създаде дисциплина в нея. През Балканската война с четнически отреди е бил авангард на българските войски. През 1919 г. уловен и затворен от българските власти като виновник за погрома, той беше отвлечен от свои другари и оттогава стана нелегален и за българската власт. След разпокъсването на Македония той постави на революционната организация целта: Македония да бъде съставна част на федеративна Югославия. Александров падна убит от близки негови другари по оръжие на 31. 08. 1924 г. Българска Енциклопедия на Н.Г. Данчов и И.Г.Данчов, С., 1936