Цар Борис III, паметник, Борисова градина. Военен паметник

Детайли за Паметника

ВОЕНЕН ПАМЕТНИК Паметник - тип „свободно-стоящ паметен знак” с барелеф. (вис. - 2,30, шир. - 1,50 м.) Надпис: Цар Борис III Обединител 1894, 1918, 1943 Княз Борис Търновски – бъдещият цар Борис ІІІ Обединител е роден на 30 януари 1894 г. Католическото му име Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра – негов кръстник е руският император Николай II. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора и видни чуждестранни гости. Участва в Балканската война със Седма Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в сложни и тежки години. Победена в Първата световна война, след Ньойския договор (1919 г.), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка „Народен сговор“ с подкрепата на двореца. Цар Борис III постига вътрешнополитическо спокойствие, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През януари 1941г. царят и правителството на проф. Богдан Филов са притиснати от Адолф Хитлер и са принудени да присъединят България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но наши войски не биват изпратени на Източния фронт. През месеците март-април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което de facto България става също съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната несправедливо заграбените в предишни договори и войни от сърби и гърци български области Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието. И заради този съдбоносен исторически акт на повторно обединение на всички земи, населени с етнически българи, цар Борис III е наречен Царь-Обединитель. А от началото на 1943 г. прави опити за преориентация на България към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан в Рилския манастир. Ето два откъса от статии, посветени на личността на цар Борис III, поместени в чуждестранната преса: „И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име, и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни ново въведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие.“ „Дейли Телеграф“, Великобритания - 28.XII.1928 г. „Когато преди 12 години цар Борис се възкачи на българския престол, страната се намираше в извънредно критично положение, с което той можа да се справи, въпреки своята младост. Това се дължеше на неговото демократично убеждение. Той влизаше в тясно съприкосновение със своя народ, който 80% е селяни. Така народът го виждаше един път да гаси пожар в една гора, друг път да се хвърля срещу подлашени коне и да спасява намиращите се в колата деца. Цар Борис е един голям приятел на природата и работи в област на природознанието. Младият монарх си постави кат главна задача да допринесе за стопанското състояние на България. Той показваше жив интерес към целесъобразните методи за заздравяването на общото стопанско положение и особено на земеделието, като най-важен клон на народното стопанство. Цар Борис по време на своето 12-годишно царуване допринесе също така за заздравяването на вътрешното положение.“ „Везер Цайтунг“, Германия - 7.Х.1930 г. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/791 Сря, 30 Ян 2019