Гена Димитрова, паметна плоча с барелеф

Детайли за Паметника

Паметна плоча с барелеф, апликирана на фасада на жилищна сграда. Плочата е поставена с решение №500 по т.40, заседание №53 на СОС, проведено на14.07.2005., съгласно което средствата по изработването и монтирането й са за сметка на бюджета на общината. Полиран черен камък тип „Зимбабве”. Вис. 80 см, шир. 40 см. Гена Димитрова е родена на 6 Май 1941 г. (Гергьовден) в плевенското село Беглеж. От малка пее постоянно. Скромно облечена, тя пристига в столицата, за да кандидатсва в Българската държавна консерватория въпреки волята на баща си, който я готвел за лекарка. Приета е с изпълнението на песента „Хей Балкан ти роден наш”. Талантливата девойка завършва академията през 1964 г. при големия вокален педагог Христо Бръмбаров. Като стажантка в Софийската опера изпълнява няколко малки роли. Поради недостиг на средства живее скромно и работи в столова. Пред 1966 г. и 1970 г. е изпратена на специализация в Оперното музикално училище към Миланския театър „Ла Скала”. Дебютът на Гена Димитрова на оперната сцена се състои на 27 декември 1967 г. С ролята на Абигаил от „Набуко” на Джузепе Верди тя печели първия ІV Международен конкурс за млади оперни певци в столицата. Наградена е със златен медал и златен пръстен на София. През 1971-1972 г. е на турне във Франция, а през 1972 г. е победител на конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия. Така започва триумфалното шествие на българската певица по световните сцени. Тя изпълнява десетилетия наред най-трудните женски оперни роли (Абигаил, лейди Макбет, Джоконда, Турандот), работи с най-големите оперни изпълнители, диригенти, режисьори. Печели първи награди в много престижни оперни конкурси - „Златен Верди“ за Вердиевите й героини, Голямата награда „Джакомо Пучини“ за цялостно творчество и др. През 1996 г. Гена е удостоена с орден „Стара планина”, I ст. и e обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. Примата провежда майсторски класове в консерваториите на София, Рим, Атина, Будапеща, подкрепя младите изпълнители, организира техни концерти и участва в тях като изпълнител. При нещастен случай Гена Димитрова губи своя съпруг, с когото нямат дете. Тя е изключително близка с племенницата си Милена Стойкова. От 1985 г. до кончината си през 2005 г. световната звезда живее основно във Виена на ул. Mühlgasse №22, където през 2019 г. бе поставена двуезична паметна плоча (на немски и на български) със средствата на Виенското кмество. През 2018 г. нейн барелеф бе поставен на кметството на родното й село. Днес в столицата нейното име носи улица в кв. „Драгалевци”. Зала, посветена на Гена Димитрова, има в Регионалния исторически музей – Плевен. Историята на най-голямата българска оперна певица не спира да вълнува българската публика. През 90-те години на ХХ в. тя даде много интервюта в които засяга въпросите за трудния път на твореца, за сложните и нелеки взаимоотношения в родната професионална среда, за тежестта на кръста, който носи геният роден в България. За Гена Димитрова са написани няколко биографични книги и заснети няколко документални филма.