Радой Ралин, паметник, скуптурен

Детайли за Паметника

В реалистична форма е портретуван Радой Ралин от младите си години. Красив, елегантен, с изразителен жест на ръцете си, прибрани до тялото и разтворени от лакътните стави, с разперени пръсти. Интересен момент е пластичният образ на котката, която не случайно е моделирана до Радой Ралин. Тя е с извита нагоре глава и опашка, с протегната предна лапа до неговия крак (с което придава небалансиращ ефект). Косата на поета е моделирана в едри къдрици, сякаш е развята от вятъра, нейната структура внушава известна драматичност, напомняйки развълнувано море. Носът е фин и аристократичен, устата красиво очертани и чувствени, очите със зареяно-замечтан поглед. Поетът е скулптиран сякаш е в диалог със зрителите а всеки един от тях може да разпознава и да търси емоционално обяснение за израза на неговото лице, изразителният поглед и какво е искал да ни предаде за него и неговата същност големият скулптор. В съчетаването на майсторски изваяна реалистична форма с цялостно изграждане, което носи най-същностните характеристики на конструкцията и обема на човешкото и животинското тяло, с богата текстура и фактура и прецизен ювелирен детайл се разпознава стилът на Георги Чапкънов. Ива Владимирова – художник Радой Ралин /псевдоним/ Димитър Стефанов Димитров /истинско име/е роден на 22.04.1923г.в гр. Сливен, умира на 21.07.2004 г. в гр. София. Радой Ралин е правнук на Таньо войвода - сподвижник на В. Левски и приятел на Ст. Караджа. Завършва гимназия в родния си град /1941/ и право в Софийския университет /1945/. За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския в. „Изгрев” /Сливен/. Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 г. във в. „Бургаски фар”. Творецът е дисидентски настроен още от младежките си години. Благодарение на своите антимилитаристични изяви (през 1941 г. списва нелегален бюлетин и е арестуван) и на участието си като доброволец във Втората световна война, заключителна фаза, Радой Ралин се нарежда на страната на толерираните от новата власт творци, което му дава известен имунитет срещу репресиране и цензуриране. Въпреки че е следен от Държавна сигурност, той има възможността да участва в дискусионни телевизионни предавания и през целия си живот се изявява като свободолюбив народен трибун. Неговата същинска творческа биография започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка”. Следват „Стихотворения” /1949/, „Непредвидени чувства” /1959/, „Строго поверително” /1956/, епиграмите „Безопасни игли” /1960/. През 1968 г. излиза сатиричната му книга „Люти чушки“. Тя е иззета от книжарниците, но това не може да спре хората да рецитират духовитите епиграми десетилетия наред. Радой Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство – поезия, проза, епиграми, кинокомедии, киносатири, сценарии за документални филми, сценарии за игрални филми, сценарии за мултфилми, превежда чужди автори. Негови творби са преведени на 27 езика /включително на китайски/. Редакторска дейност – сп. „Славяни”, в. „Литературен фронт”, в. „Стършел”, в. „Литературни новини”, редактор в изд. „Български писател”, в Българската кинематография. Радой Ралин беше станал неизменна част както от българския обществен живот, така и от Софийския пейзаж. Той често можеше да бъде видян пред кино „Изток”, на излизане или връщане от дома си (разположен зад гърба на статуята). В сърцата и умовете на хората той бе един нашенски Езоп, сатир и бохем, волнодумец, човек който не се страхуваше да каже истината и не се притесняваше от хорското мнение, мъдрец и познавач на човешката природа. Паметникът е поставен с решение №1012 по т. 57, заседание №94, проведено на 11.12.2006 г.