Кирил Ботев Петков, паметна плоча с барелеф. Военен паметник

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда – къща до входа. Размери – 70/50 см. Размери – 70/50 см. Текст: „В този дом живя Кирил Ботев Петков 1856-1944 брат на великия поет и революционер Христо Ботев Петков участник в четата му през 1876 г.” Преживял най-много от братята и сестрите си, на 4 февруари 1944 г. почива ген. Кирил Ботев, брат на великия ни поет и революционер Христо Ботев. Много интересна и изпълнена с героизъм е съдбата му, свързана със свободата на България, ведно с любящия го брат. Тук бих искал да ви споделя думите, изречени пред един журналист, за брат си Христо - "......Да е бил гуляйджия, обаче, да е пиянствувал – това не е вярно. Христо беше „пиян” от друго – от идеята за свобода. Той беше малко екзалтиран човек, и без вино запален, та който не го е познавал, могъл е да допусне, че има насреща си възбуден от алкохол човек. Пиянствуват себелюбците, ония, които искат да живеят и да се веселят, а Христо не беше себелюбец, той обичаше само България, а не държеше на живота си. " Участник в четата на своя брат, заловен и изпратен в каторга в Малоазийската крепост Сен-Жан Д Акр в Сирия, след освобождението се завръща в България и избира военното поприще. Завършва кавалерийската школа в Сомюр, Франция и се записва във Военната академия в Брюксел, Белгия. Залюбил се с красивата аристократка Мари Оли дьо Розиер, от гр. Шарл де Роа, но принуден да се върне в България заради избухването на Сръбско- Българската война. Узнава за раняването на своя брат Боян, който отива да види в една Софийска болница, който издъхва в ръцете му. След войната Кирил Ботев е назначен за командир на Трети конен полк в Пловдив а през юни 1899 г. заминава за Брюксел където довършва образованието си. Оженили се вече с Мари Розиер и Кирил Ботев нямат деца дълго време. В музея на Ботев в Калофер са запазени спомените на Въла Минчева, дъщеря на Ботевия четник, Пенко Минчев с когото Кирил лежи в малоазийската крепост като заточеник, която разказва за опита на Кирил Ботев да я осинови. По спомени на Игуменията на Калоферския женски манастир „Св. Въведение Богородично” – Валентина, когато Кирил взема Въла, тогава по-голямка, с файтона си тя се разревава, и той от съжаление я връща. В последствие генералът осиновява детето на сестрата на жена си – Шарл Ноа, и при осиновяването му дава името – Христо Кирилов Ботев, който никога не е оспорвал осиновяването си. За жалост след смъртта на Иванка, дъщерята на Христо Ботев, рода на Ботю Петков не оставя кръвни наследници. Военната кариера на Кирил Ботев включва, Трета балканска дивизия в Сливен, Шеста бдинска дивизия във Враца, Началник е на Военното училище в София, Генерал за поръчки, Маршал на Двореца, адютант на цар Фердинанд, заместник министър на войната. Пенсионира се като Генерал – лейтенант. Генерал Кирил Ботев умира в с. Студена заради бомбандировките в София, в къщата на сестрата на жената която се грижи за него - Люба Лазарова Саулска. За благодарност, Генерала и предписва единия етаж от къщата си. Георги Мъндев – публикувано в „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове”