БТА, Евгени Зидаров, арх., паметна плоча, строителен надпис

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасадата на сградата на БТА. Евгени Минчев Зидаров е известент български архитект. Той прокарва пътя на модернизма в периода на „държавния социализъм“. Сградата на БТА е първата модерна сграда в София след края на т. нар. „сталински неокласицизъм“. Този факт винаги е бил сочен от свидетели на времето. В сградата се разполагат две различни по проект стълбища, които са неповторими архитектурни образци. Твърди се, че сградата не е висока, заради натиска на живущите в близките блокове представители на висшата партийна номенклатура. Е. Зидаров е роден на 17. V. 1920 г. в с. Бяла черква, В. Търновски окръг, починал 1981 г. През 1939 г. заминава за Германия. Записва архитектура в Техническия университет в Дрезден. Заради войната се прехвърля се в софийската Политехника и завършва с първия випуск през 1947 (или 1946 г. ?) заедно със свои състуденти от Дрезден – Велчо Велчев, Владимир Греченлиев, Кунка Цакова, Климент Хантов, все бъдещи успешни архитекти. Започва работа като технически ръководител при строежа на мавзолея „Г. Димитров” (1949). Осъществени негови проекти: 1951 г. - „Паметник на Съветската армия“, Русе (в колектив от скулптори с ръководител Йордан Кръчмаров); 1952 г. - паметник „Братска могила“ в София (с арх. Михаил Милков, в колектив от скулптори: Йордан Кръчмаров, Анета Атанасова-Милкова, Владимир Цветков и художници Александър Стаменов и Любен Петров); 1952 г. - мостът пред националния стадион „В. Левски“ в София (в колектив от скулптори Величка Белиева, Величко Минеков, Младен Миладинов, Иван Бладжев, Димитър Даскалов); 1953 г. - мостът на ул. „Граф Игнатиев“ в София (с колектив от скулптори Георги Гергов, Стефан Стоимиров, Иван Блажев, Илия Илиев). 1960 г. - сградата на БТА на бул. „Ленин” в София 1960 - комплекс „Изток“ в Бургас (с арх. Михаил Милков) 1961 г. - центъра на гр. Тунис 1963 – 1964 г. бар-вариете в курорта „Слънчев бряг” (с арх. Михаил Соколовски) 1967 - Национален спортен комплекс в Тунис (с колектив) 1976 – 1978 г. - около 16 поликлиники и 6 болници в Либия и др. Съавтор на премирани международни конкурси за центъра на Берлин (1959), експериментален жилищен район в Москва (1967) и центъра на Карлсруе (1971, автор). Главен архитект в Техноекспортстрой (1963-77), ръководител на ателие в Софпроект (от 1978). Награден с „Народен орден на труда“ – сребърен (1952).